Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— И храбро ли се държа той?
Погледнах Бил право в очите.
— Да, прояви огромна храброст. Не се поколеба нито за миг.
Бил се замисли.
— Трябва да се видим със Стан — каза той. — Длъжни сме да му кажем.
— Защо трябва да се виждаме отново със Стан? — Ако бях някоя празноглава пикла, щях да се нацупя. Но въпреки това Бил пак ме изгледа неодобрително.
— Трябва да му го разкажеш лично, за да се убеди, че сме си свършили работата. Освен това проблемът „Хюго“ продължава да виси.
Това окончателно развали настроението ми. Така ме болеше всичко, че ми призляваше дори от мисълта да сложа върху раните си повече дрехи от необходимото. Ето защо нахлузих дълга памучна рокля без ръкави, обух си сандали и реших, че това ми е напълно достатъчно.
Бил ме среса и ми сложи обеци, защото всяко мое движение ми причиняваше болка. Накичи ме и със златно колие и накрая изглеждах така, сякаш отивах на парти в болнично отделение за пациентки, пострадали при домашно насилие. Излязохме от хотела и отпред вече ни чакаше кола под наем. Нямах представа нито кога е била поръчана, нито от кого. Бил се настани зад волана и потеглихме. Дори не погледнах през прозореца. До гуша ми беше дошло от Далас.
Къщата на „Грийн Вали Роуд“ изглеждаше също толкова тиха, колкото и преди две нощи. Но след като ни отвориха, се озовахме сред гъмжило от вампири в разгара на парти по случай завръщането на Фарел. Виновникът за празненството стърчеше в центъра на всекидневната, прегърнал млад красавец на не повече от осемнайсет, Фарел държеше в ръка бутилка „Истинска кръв — 0 (-)“, а компаньонът му — „Кока-кола“. И двамата изглеждаха в приповдигнато настроение.
Фарел всъщност ме виждаше за пръв път и беше във възторг от запознанството ни. Носеше каубойски одежди от глава до пети и когато се наведе да ми целуне ръка, очаквах да чуя звънтене на шпори.
— Толкова си очарователна — галантно изрече той и размаха във въздуха бутилката синтетична кръв, — че ако спях с жени, щях да ти се посветя изцяло в продължение на седмица. Знам, че се стесняваш от синините си, но те само подчертават красотата ти.
Не успях да сдържа смеха си. Красотата ми! Куцах като осемдесетгодишна старица, а лявата половина на лицето ми беше синьо-черна на цвят и подута до неузнаваемост.
— Бил Комптън, ти си един дяволски голям късметлия! — обърна се Фарел към Бил.
— Така е — отвърна Бил и се усмихна, но някак хладно.
— Не само смела, но и много красива!
— Благодаря, Фарел. Къде е Стан? — намесих се аз, за да секна хвалебствията по мой адрес. Бил започваше да се дразни, а младият компаньон на Фарел взе да ме оглежда с нескрито любопитство. Изгарях от желание да разкажа историята си веднъж завинаги и да напусна тази къща.
— В залата — отвърна младият вампир; същият, който доведе горкичката Бетани при първото ни посещение тук. Предположих, че той трябва да е Джоузеф Веласкес. Беше висок около метър и седемдесет; мургавата му кожа и тъмните му очи издаваха испанския му произход, а свирепият поглед — вампирската му същност. Внимателно изучаваше обстановката и нищичко не му убягваше. — Ще се радва да ви види.
Огледах набързо всички вампири и няколкото човека, мотаещи се из просторните помещения на къщата, но никъде не видях Ерик. Дали пък не се беше върнал в Шривпорт?
— Къде е Изабел? — прошепнах в ухото на Бил.
— Изабел е наказана — едва чуто отвърна той. Очевидно не искаше да го обсъждаме на висок глас, а щом Бил смяташе това за разумна идея, нямах друг избор, освен да си затворя устата. — Довела е предател в гнездото и трябва да си плати за това.
— Но…
— Шшшт.
И в залата гъмжеше от вампири. Стан седеше на същия стол и беше облечен със същите дрехи, които носеше и предишния път. При влизането ни стана прав, което изтълкувах като знак, че приема посещението ни за важно събитие.
— Госпожице Стакхаус — тържествено каза той и внимателно пое ръката ми. — Бил. — Бледосините му очи ме огледаха от глава до пети, без да пропускат нито една от всичките ми рани. Очилата му бяха залепени с тиксо. Реших да му купя калъф за тях и да му го изпратя за Коледа. — Моля те, разкажи ми какво се случи вчера, без да пропускаш нищичко.
Почувствах се досущ като Арчи Гудуин, верния помощник на детектив Ниро Улф.
— Ще отегча Бил — отвърнах аз с надеждата да си спестя това усилие.
— Нищо, Бил ще потърпи мъничко.
Нямаше измъкване. Въздъхнах и започнах разказа си от момента, в който Хюго дойде да ме вземе от фоайето на „Тихият пристан“. Постарах се да не споменавам името на Бари, защото не бях сигурна дали момчето има желание да попада в полезрението на даласките вампири. Нарекох го просто „пиколото от хотела“. Естествено, ако те искаха да открият самоличността му, щяха да го направят за нула време.