Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Потупах го лекичко по рамото. Нямах сили дори за прегръдка. Това беше единствената утеха, която можех да му предложа.
— Суки — предпазливо изрече той, — има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?
Направо заспивах.
— Не — отвърнах аз и широко се прозях. — Вече ти разказах всичките си приключения.
— Мислех си, че може би си ми спестила някои подробности заради присъствието на Ерик.
Най-после изплю камъчето, миличкият ми Бил. Целунах го по гърдите, точно над сърцето.
— Не се тревожи, Годфри се появи точно навреме. — Последва дълго мълчание. Повдигнах клепачи и го погледнах. Стоеше неподвижен, като същинска статуя. Тъмните му мигли рязко се открояваха на фона на бледото му лице. Очите му изглеждаха бездънни. — Разкажи ми какво стана после.
— После продължихме по коридора на подземието и открихме още една стая, както и склад с храна и оръжие, където имаше пресни следи от пребиваването на друг вампир.
Не успях да видя тази част от бомбоубежището, но нямах никакво желание да се връщам там, за да разбера какво съм пропуснала.
— В другата килия открихме Фарел и Хюго.
— Хюго жив ли беше?
— Едва мърдаше. — Бил ме целуна по челото. — Имал е късмет, че Фарел си пада по по-млади мъже.
— Може би затова Годфри е избрал именно него, заради греховете му.
Бил кимна.
— И Фарел така каза. Но са го държали без секс и кръв доста време и е бил зверски изгладнял и по двата параграфа. Ако ги нямаше сребърните окови… горкият Хюго. Но въпреки това Фарел е успял да изпие доста кръв от Хюго.
— ТИ знаеше ли, че Хюго е предател?
— Фарел е чул разговора ви.
— Как го е чул?… О, да, разбира се. Глупав въпрос.
— Фарел искаше да те попита какво си направила на Гейб, че се е разпищял до небесата.
— Хлопнах го по ушите — отвърнах аз и свих пръстите си като чашка, за да му покажа.
— Фарел беше във възторг. Този Гейб бил от онзи тип хора, които обичат да властват над другите, и го подлагал на доста… унижения.
— Фарел има късмет, че не е от женски пол — казах аз. — Къде е Хюго сега?
— На безопасно място.
— Безопасно за кого?
— Безопасно за вампирите. Далеч от медиите. Журналистите биха лапнали историята му като топъл хляб.
— Какво смятат да правят с него?
— Това ще го реши Стан.
— Нали помниш споразумението ни със Стан? Ако някой човек се окаже виновен заради предоставена от мен информация, то те нямат право да го убиват.
Бил очевидно нямаше желание да обсъжда с мен този въпрос.
— Суки, сега трябва да поспиш. Утре ще поговорим за това.
— Но дотогава той може да е мъртъв.
— И какво от това?
— Имаме споразумение! Знам, че Хюго е боклук, аз също го мразя, но и ми е жал за него; ужасно ще ми тежи на съвестта, ако умре по моя вина.
— Суки, Хюго няма да умре, преди да си се наспала. Утре ще продължим разговора си.
Сънят ме дърпаше в обятията си неудържимо. Не можех да повярвам, че е само два след полунощ.
— Благодаря ти, че си тръгнал да ме спасяваш.
— Когато отидох да те търся в Центъра, открих само следи от кръвта ти и мъртвия ти насилник. После се озовах в болницата и разбрах, че са те отвели нанякъде и…
— Ммм?
— Ужасно се изплаших за теб. Никой не знаеше къде си. Всъщност още докато разговарях със сестрата на рецепцията, името ти просто изчезна от екрана на компютъра.
Гледай ти! Свръхсъществата имаха впечатляващо добра организация.
— Може би трябва да изпратя на Луна букет цветя — едва чуто промълвих аз.
Бил ме целуна и това беше последното, което си спомнях.
7.
Обърнах се с мъка на другата страна и погледнах светещите цифри на часовника върху нощното ми шкафче. Скоро щеше да съмне. Бил вече лежеше в ковчега си, съдейки по затворения му капак. Защо бях будна?
Имаше нещо, което трябваше да свърша… Част от мен се чудеше на собствената ми глупост, докато механично нахлузвах първите попаднали ми къси панталони и тениска. Хвърлих бегъл поглед в огледалото и установих, че изглеждам още по-зле. Обърнах му гръб и започнах да реша косата си. За моя приятна изненада, дамската ми чанта стоеше върху масата в хола. Някой я бе взел от щабквартирата на Братството предишната нощ. Напъхах вътре ключа за стаята и закуцуках по тихия хотелски коридор.
Бари го нямаше. Заместникът му беше твърде добре възпитан и пропусна да ме попита защо се мотая наоколо, при положение че изглеждам като след челен удар с влак. Повика ми такси и аз казах на шофьора къде искам да отида. Човекът ме изгледа в огледалото за обратно виждане.