Светлина в мрака

Без да обръща внимание на заповедта, той отвори вратата и пристъпи навътре. Лорд Питър се измъкна от завивките с рев, който бързо стихна, когато видя кой е посетителят.

— Сигурно е нещо много важно, синко — промърмори той скептично.

— Адски си прав.

От кожите на леглото се подаде главата на Мод.

— Миледи Сора сигурно е в добро здраве.

— О, да, така е. — Уилям се приближи до подиума, като влачеше след себе си един стол. Той го възседна като кон, изненадан от поклащащата се глава на Мод. — Тя е чудесна. Спи дълбоко. — Той се взря в нея през оскъдната светлина от свещта. Какво й беше на жената?

Лорд Питър се изправи, отхвърляйки кожите от гърдите си. Пресегна се към струпаните накуп дрехи, като разтриваше с длан очите си.

— И така, какво има, момче?

— Имам нужда от помощ. Сора се опъва. Противопоставя се на идеята за брак и има само един човек, който може да я убеди.

Двамата мъже погледнаха към Мод. Преметнала сивата си плитка през рамо, тя се изчерви и зарови глава във възглавниците.

Дявол да я вземе! Жената се смущава. Да се смущава на нейната възраст! Как би искал да я подиграе за това, да я помъчи малко, да я подразни. Но Мод държеше ключа за постигане на съгласие със Сора и той тактично каза това, което със сигурност щеше да я смути.

— Сора иска да остане моя конкубина.

Мод цъкна с език.

— Това момиче няма капка ум в главата си. — Разбирайки, че това е прозвучало като комплимент, тя набързо прибави: — Не че бракът е нещо толкова добро, но е по-добро, отколкото да се върне и прекара живота си със своя пастрок.

Лорд Питър поглади брадата си.

— Е, синко, ти сигурен ли си, че искаш да се ожениш за нея? В края на краищата, ако искаш да си откъснеш ябълка, не е необходимо да притежаваш дървото.

Мод го удари с юмрук по средата на гърдите и останал без дъх, го събори на възглавниците.

— Дамата не иска да се омъжи за мен, а тя има такъв силен характер, че може да откаже пред самия олтар.

В отговор настъпи тишина.

— Отказва ти, независимо от уговорката за женитба.

Мод намръщено се съгласи.

— Отказва ти пред сто свидетели.

Уилям въздъхна.

— Тя трябва да бъде убедена предварително. Какво да правя?

Мод поклати глава.

— Почти е невъзможно да се въздейства на господарката. Тя разбира, когато я лъжат, когато се опитват да я убедят да направи нещо, което е добро за нея, но лошо за вас.

Уилям удари с ръка по леглото.

— Много лошо?! Този живот може да бъде благодат за мен. Не може ли да бъде убедена, че това е знак от Бога, че от нейните ръце съм си възвърнал зрението?

— Да, знак от Бога, че ще остане с вас. Тя ще остане с вас, сигурна съм. Но вие не разбирате как се чувства заради зрението си. Не разбирате какъв ужас е да живееш с Тибълд, Господ да го убие. Още от времето, когато едва пристъпваше, той започна да я рита. Дразнеше я като държеше закуската й така, че тя да може само да я помирише, но да не може да я достигне, казваше й да си я вземе, а после я отнасяше. И се смееше, сякаш правеше нещо много умно.