![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Значи поддържащата система функционира — с искрица надежда отбеляза Джилиън.
— Да, но непълноценно. Нещо повече, части от системата се използват с друга цел.
Мониторът помътня, докато фокусираше точка в отсрещния квадрант на сферата на Крисуел, където един от сините лъчи се занимаваше с не толкова алтруистичната задача да прорязва път сред опустошения пейзаж, като разсичаше огромни многоизмерни клонове, разбиваше прозорци и вдигаше мощни струи пара.
Джилиън изруга и отстъпи назад.
— Боже мой. Това е геноцид!
— По време на тази експедиция научихме тъжен урок — съгласи се Ние. — Урок, от който би трябвало да се заинтересуват моите тимбримски създатели, ако някога имаме възможност да съобщим за случилото се тук.
Когато някоя дишаща кислород раса се оттегли от галактическите дела и потърси отдих в една от тези огромни обвивки, тя не винаги оставя предразсъдъците на младостта си. Докато мнозина наистина се стремят към просветлението или проницанието, нужно за постигане на трансцендентността, други остават податливи на изкушения или верни на старите си съюзи.
С други думи, Джилиън бе наивна да очаква безпристрастие от живеещите тук видове. Някои бяха патрони — или прапатрони — на земянитските врагове.
Тя ужасено наблюдаваше, докато някаква фракция използваше отбранително оръжие — предназначени да защитава цялата колония — срещу твърдината на противниците си.
— Ифни! Какво ги спира да ги насочат и срещу нас?
— Нямам представа, доктор Баскин — призна въртящата се холограма. — Навярно местните са прекалено заети да водят междуособните си битки, за да забележат появата ни-. А може и да е заради нашите спътници.
Един от екраните показваше могъщия зангски кораб, който летеше само на деветдесет километра от тях. Той потръпваше, докато тъмният, саждив вятър брулеше полутечните му стени. Наоколо плуваха облаци от дребни предмети. Някои бяха машинни същества. Други представляваха живи части от масивния кораб, които се отделяха, за да изпълняват различни задачи и после тихо се абсорбираха обратно в тялото му.
— Предишното ми предположение се потвърди. Водородните същества координират усилията на роботите-събирачи и другите машинни същества да помогнат за стабилизирането на Многоизмерния свят.
Джилиън кимна.
— Значи затова са били край Измунути. Да донесат строителен материал. Това е леснодостъпен източник на въглерод, отдалечен само на една точка на прехвърляне.
— При нормални обстоятелства, да. До разразяването на неочакваните бури, предизвикани от псивълната от Джиджо. Събирачите, които видяхме там, очевидно са били съвсем малка част от участниците в тази акция.
— Значи са сключили договор за ремонт. Обикновена сделка.
— Предполагам, че е така. Тъй като дишащите кислород са евакуирани от Галактика четвърта, логично е Старите да потърсят помощ от най-близкия наличен източник. Да потвърдя ли тези заключения, като вляза в инфовъзела на Многоизмерния свят?
— В никакъв случай! Не искам да привличаме вниманието им. Ако досега никой не ни е забелязал, предпочитам да си остане така.
— Може ли да отбележа, че някои групи оттеглили се не се държаха враждебно? Без тяхното съдействие изобщо нямаше да успеем да избягаме. Навярно пак ще ни помогнат, ако се свържем с тях.
Джилиън твърдо поклати глава.
— Все още се страхувам, че джофурският кораб може да се появи всеки момент. Просто ще си свършим работата със зангите и ще си тръгнем. Някаква информация от тях?
Сара Куулън смяташе, че глейвърската раса има някакъв древен дълг към дишащите водород… вече изплатен, след като глейвърите бяха постигнали предразумна невинност. Но въпреки това, как щяха да уредят сделката? Дали бе морално екипажът на „Стрийкър“ да предаде друг дишащ кислород вид, без официална санкция на съответните институти? Дали създанията щяха да са в безопасност на борда на кораб, построен за съвършено различен клас живот?
По-важно обаче беше дали след това зангите ще позволят на „Стрийкър“ да си иде. Според непълните данни на Библиотеката, те имаха идея за чест и дълг, но логиката им изглеждаше странна. Можеха да възнаградят земянитите… или просто да ги унищожат.
„Поне не са ни домъкнали тук, за да ни съдят, както се страхувах. Не ни предадоха на Старите. Засега.“
В същото време изпитваше угризения. Ето че се чудеше как да измъкне малкия си кораб, да спаси стотина живота, докато наоколо всяка секунда умираха безброй разумни същества.