![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
„Предполагам, че зная къде тогава е моето място.“
Мрачният мъж застана до доктор Баскин пред двата екрана и размени с нея поглед, който трябва да означаваше повече от обикновените думи.
— И ти ли го усещаш, Емерсън? — тихо попита тя. — Нещо се е променило. Имам ужасно предчувствие.
Немият плъзна ръка по покритата си с белези глава, после внезапно се усмихна и засвири с уста приятна мелодия. Не успях да я позная. Но Джилиън се засмя.
— Да. Животът е пълен с изненади, така е. И трябва да сме оптимисти. Навярно Старите малко са помъдрели, докато ни е нямало. — Тъжната й усмивка показваше, че това не е много вероятно. — А може би нещо друго ги е разсеяло достатъчно, че съвсем да забравят за нас, нищожните.
Искаше ми се да се приближа и да я помоля да ми обясни всичко това. Но ми се стори неподходящо да се натрапвам, докато са в такова мрачно настроение. Затова просто продължих да наблюдавам машините-събирачи, които кръжаха пред нас и скоро изчезнаха зад Многоизмерния свят.
Малко по-късно по вътрешната уредба се разнесе разтревожен глас. Беше Олело, един от офицерите на мостика.
— От известно време регистрираме все по-големи количества вътрешносистемен газ — докладва делфинът. — С-с-сега забелязахме точно пред нас по-големи зърнести отражения, плюс йонни потоци, характерни за с-с-слънчев вятър.
Доктор Баскин изглеждаше озадачена.
— Отражения? Отражения на какво? На слънчева светлина ли?
Последва кратко мълчание.
— Не, госпожо. С-с-спектралните профили отговарят на пряка светлина от недалечно джудже клас М8.
Този път двамата с Емерсън Данайт разменихме смутени погледи. Не бяхме разбрали нито дума — той заради недъга си, аз заради дивашкия си произход. Но за другите човеци тази информация трябва да означаваше нещо много важно.
— Пряка… но това може да е само… — Очите й се разшириха едновременно от страх и разбиране. — О, мили…
Прекъсна я внезапен вой на аларма. Всички разговори в заседателната зала стихнаха. Изображението на главния екран се уголеми и се фокусира върху част от огромната сфера точно пред „Стрийкър“.
Хък разпери и четирите си очни стълбчета и тихо изруга:
— Ифни!
Неоделфините нервно олюляваха ходещите си устройства. Ур-ронн удряше с копита, а Клещовръх постоянно повтаряше: „Божичко-чко-чко-чко-чко!“
Аз не разбирах нищо, но инстинктивно започнах да умблирам, за да успокоя уплашените същества около мен. Както обикновено, навярно бях последният, който проумя какво е онова пред очите ми.
Вдлъбнатина, нарушаваща назъбеното очертание на сферата.
Широка ивица бледочервеникава светлина, издигаща се към звездите.
Безброй слаби проблясъци и мъждукащи точки, като въгленчета, полетели от горяща къща.
Нашият джиджоски мъдрец Сара Куулън пристъпи напред.
— Сферата… пробита е!
От мостика отново се разнесе тревожният глас на Олело:
— Тъй вярно… Това е пробив в с-с-структурата на Крисуел! С-с-става въпрос за… голяма дупка, поне един-два астрона. Все още не мога да кажа, но ми с-с-се с-с-струва…
Последва нова продължителна пауза. Никой не говореше и дори не смеехме да дишаме, докато чакахме.
— Да, точно така — продължи Олело. — В момента колапсът продължава. Каквото и да с-с-се е с-с-случило с-с-с това място… още не е с-с-свършило.
Джилиън
Ужасната гледка беше приковала вниманието й.
— Трябва да ви го призная — отбеляза гласът от въртящата се холограма. — Вие, земянитите, имате навика да оставяте следа навсякъде, където отидете.
Нямаше какво да отговори на Ние. Джилиън се надяваше, че ако запази мълчание, компютърът ще я остави на мира.
Но торнадото от вихрещи се линии още повече се приближи. То застана до лявото й ухо и тихо, естествено заговори на родния й език:
— Два милиона века. Толкова дълго съществувала тази структура, така твърди Библиотеката. И мирно орбитирала в галактиката, докато един ден на кратка визита наминават някакви вълкони.
Джилиън замахна, но ръката й мина през холограмата, без да срещне съпротивление. Абстрактното изображение просто продължи да се върти. Плетеницата от тънки линии хвърляше призрачни отблясъци по лицето й. Разбира се, проклетият Ние беше прав. Където и да идеше, „Стрийкър“ носеше нещастие и гибел. Само че тук катастрофата надхвърляше всякакви мащаби, които Джилиън можеше да схване със сърцето или ума си.