Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Тш'т си мислеше, че едва ли ще е трудно да уреди тайна среща…

Острието най-после проби вратата. Тя нареди на ръката да се отдръпне и вкара в дупката комуникационно влакно, което пропълзя като кобра в заключената стая.

Влакното започна да сканира вътрешността. Тш'т видя слаба двунога фигура, седнала на пейка до малка маса.

Сякаш реагирайки на звука, съществото вдигна поглед. Когато завъртя глава, делфинът ахна от изненада.

Скосено, тясно лице с щръкнала челюст без брадичка и едри, оголени зъби.

И все пак очите изглеждаха странно човешки, присвити при вида на тънката сонда.

Главата припряно се извърна и създанието се прегърби, за да скрие лице. То протегна сръчните си ръце към малка кутия — биоподдържащо устройство, в което държаха живи проби от непознати екосистеми — и извади нещо гърчещо се. Тш'т не можеше да разбере какво става, но двуногото или ядеше извиващото се създание, или го прегръщаше.

После се изправи с отпуснати ръце и грациозно се завъртя.

Лицето му се бе преобразило. Сега изглеждаше по-благородно от човек. По-добродушно весело от тимбрим. По-търпеливо и разбиращо от бог.

„Ясно. Той е. Точно той.“

Лицето на ротена потръпваше на няколко места, където маската-симбионт все още продължаваше да се намества — живо същество, което притежаваше свойството да се превръща в част от главата и да оформя фини скули, царствена брадичка и устни, едновременно скриващи зъбите и изобразяващи нежна усмивка.

„Пратеникът.“

Тш'т си спомняше посещението си на Земята, когато още едва можеше да говори. Струваше й се, че е било вчера — толкова ясен бе образът на проповедника в тайната подводна пещера.

— Вселената е самотно място — беше казал той. — Но не толкова опасно, колкото изглежда. Сегашното правителство на Земята може да е съставено от дарвинисти и неверници, но това няма значение. Запомнете, въпреки пропагандата на онези, които проповядват вълконска гордост, вие не сте сами. Ние, които тайно променихме гените на човечеството и го насочихме към велика съдба, оставаме верни на мечтата си. На същата славна цел. И продължаваме скрито да го защитаваме, пазим и подготвяме за Деня.

И ви обичаме също толкова, колкото и своите човешки клиенти. Защото нашият клан е изключителен и бъдещето му е по-прекрасно от това на всеки друг. Когато дойде време, делфините ще изиграят велика роля. Особено онези от вас, които поемат по даникския път.

Тш'т се чувстваше чудесно да е член на изключителна секта, да знае велика и успокоителна Истина. Разбира се, земянитската конституция обещаваше религиозна свобода, но всъщност само щеше да си навлече присмех, ако прекалено рано разкриеше прекалено много. Повечето делфини вярваха в мита, че човеците трябва да са постигнали разумност без намеса отгоре. Абсурдна идея, но твърде дълбоко загнездена, за да й се съпротивляват открито.

Даже сред човеците и шимите, сред които даникските вярвания бяха по-широко разпространени, бушуваха спорове между различни култове. Много от тях имаха свои собствени кандидати за тайни патрони… загадъчната раса, за която се смяташе, че преди еони е ъплифтирала Homo sapiens. Те твърдяха, че няколко галактянски клана били „по-вероятни“ от потайните ротени.