![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Уредите показваха мрачни симптоми на опустошение, докато придружаван от огромния сферичен зангски кораб, „Стрийкър“ навлизаше през назъбения отвор в гигантската многоизмерна обвивка, окъпан от червеникава светлина, която за пръв път от еони насам напускаше този свят. От същата дупка свистеше вятър от атоми и частици, толкова плътен, че думата „вакуум“ ставаше неуместна. Апаратурата отчиташе осезаемо налягане, което леко забавяше напредването на земянитския кораб.
Разрушенията бяха невероятни. Парчета, които Каа ловко избягваше. Някои бяха огромни и разкриваха шестоъгълни помещения с големината на астероиди. Хиляди от тези изкуствени комети се премятаха към отвора, бързо се изпаряваха и оставяха след себе си искрящи опашки от прах и йони.
— Макар и неохотно, доктор Баскин — заключи Ние, — признавам, че съм впечатлен. Моите поздравления.
Сред присъстващите в заседателната зала се блъскаха неоделфини с ходещи устройства. Помещението постепенно се изпълваше все повече, тъй като свободните членове на екипажа идваха да погледат. Но около Джилиън се образува празен кръг, като ров, който не смееше да пресече никой друг, освен сардоничният тимбримски компютър. Никой не ликуваше. Това място им беше причинило огромни страдания, но опустошенията бяха прекалено ужасни, прекалено съкрушителни, за да се радват.
Нито пък щеше да е справедливо. Само няколко фракции от Старите носеха отговорността за предателството, накарало „Стрийкър“ да избяга почти преди година, докато други групи бяха помогнали на земянитския кораб. Така или иначе, трябваше ли да загинат стотици милиарди заради алчността на неколцина?
„Не се увличай — помисли си тя. — Няма доказателства, че тази катастрофа е свързана с нас. Може да е нещо съвсем друго.“
Но това не изглеждаше вероятно. Всяко друго обяснение щеше да е чиста случайност.
Спомняше си как бе завършило предишното им идване тук — с последен поглед по време на отчаяното бягство на „Стрийкър“.
„Видяхме, че зад нас изригва хаос, още докато някой ни отвори вратата и ни позволи да се насочим към точката на прехвърляне. Видях, че два от недалечните многоизмерни клонове се отчупват, имаше и разбити прозорци, докато няколко секти се мъчеха да хванат малкия разузнавателен кораб на Емерсън, за да не му позволят да ни последва.“
Приятелят й беше платил скъпо за храбрата защита на отстъплението им. Бяха го подложили на невъобразимо жестоки мъчения и го бяха осакатили, преди загадъчно да се озове на Джиджо точно след „Стрийкър“. Немият бивш инженер не можеше да го обясни.
„Кой би могъл да предположи, че Старите ще продължат да се бият помежду си и след бягството ни! Защо? Какво би могъл да постигне този апокалипсис, след като ние отнесохме прокълнатия си товар?“
Но трябва да бе последвала ужасна катастрофа. Многобройните свидетелства бяха пред очите им. Струи плазма и червени валма прах… наред с безброй дълги черни сенки, проточили се от парчета изпаряващи се останки, някои по-големи от луна, но всички крехки като снежинки.
Джилиън се замисли за първопричината — съкровищата, които носеше „Стрийкър“, например Хърби, древният труп, настанил се в кабинета й като гарвана на По или призрака на Банко. Плячка, за която копнееха фанатични сили, надяващи се да заграбят и монополизират тайните им, за да спечелят преимущество в едно Време на промени.
На всяка цена трябваше да им попречат. Съветът Терагенс беше отправил ясни заповеди — първо към Крейдейки и по-късно към Джилиън, когато бе поела командването. Според древния галактянски обичай откритията на „Стрийкър“ трябваше да бъдат направени всеобщо достояние или да останат в пълна тайна. Могъщите раси и съюзи можеха да нарушават този основен закон и да се надяват, че ще им се размине. Но слабият земянитски клан не смееше да прояви каквото и да е пристрастие.
В епоха на хаос понякога бедните и самотните нямаха друго убежище, освен закона. Човеците и техните клиенти трябваше да запазят вяра в галактическите институции. В противен случай рискуваха да загубят всичко. За съжаление, търсенето на неутрална сила, на която да предадат реликвите, бе завършило ужасно.
Не че не беше опитала. След като на Оакка великите институти излъгаха доверието им, на Джилиън й хрумна великолепна идея. Или поне така си мислеше тогава.
Защо да не ги предаде още по-нависоко?
Реши да ги донесе тук, в крепост на видове, „оттеглили“ се от дребнавостите, които разкъсваха Петте галактики. На един от легендарните Многоизмерни светове преследваните земянити най-после можеха да намерят безпристрастен съвет и помощ от същества, които бяха достатъчно почитани, за да се намесят и сложат край на безумието на по-младите кланове. Тези уважавани по-стари разумни щяха да поемат отговорността за съкровището, да облекчат „Стрийкър“ от отровния му товар и да смирят враждуващите съюзи.