![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Доказваше го последният жалък епизод. Само часове след пристигането им в Многоизмерния свят, Джилиън Баскин бе решила да провери дали са пленници, или гости. Докато зангите изглеждаха прекалено заети да контролират рояк от машинни същества, занимаваха се с ремонтна дейност, тя нареди на Каа леко да придвижи кораба през отвора към мамещия блясък на звездите.
Зангите оставиха работата си и с удивителна пъргавина се спуснаха да пресекат пътя за бягство на земянитите.
Все още покритият с няколко метра звездни сажди „Стрийкър“ не можеше да изпревари гигантската сфера. Джилиън безропотно прие този факт и даде заповед за връщане в огромната кухина. После нареди на всички, освен дежурните, да си починат. Зангският кораб възобнови предишните си занимания, без да проявява очевидни признаци на раздразнение. И все пак Тш'т усещаше, че са научили важен урок.
„Човеците са разумни само няколко хиляди години повече от делфините — нищожно време в историята на живота във вселената. Те не са виновни, че са невежи и несръчни.
Това означава, че не са способни да се справят сами. Даже инатът им да не позволява да молят за помощ.“
Асансьорът я изкачи до ръба на голямото центробежно колело. Стаите бяха наредени по дълъг коридор, който сякаш се издигаше нагоре в двете посоки. Огромният обръч опасваше половината дължина на „Стрийкър“ и можеше да се върти, за да осигури тежест в случаите, в които поради някаква причина се налагаше да изключат гравитацията — ако правеха сензорно сканиране в дълбокия космос, например… или се криеха от преследващите ги флоти в астероиден пояс. Това обаче си имаше недостатъци. Винаги, когато трябваше да кацнат на някоя планета — както се бе случило на Китръп, Оакка и Джиджо, — повечето от стаите в Сухото колело ставаха недостъпни.
„Освен за опитен двуног катерач, разбира се.“
Тш'т мина покрай заключената врата на кабинета на доктор Баскин. Многобройни охранителни устройства пазеха съкровището на Крейдейки — останките, виновни за толкова много мъки. Когато „Стрийкър“ се приземяваше, тази част от Сухото колело винаги беше „долна“. Делфините обикновено използваха съседните помещения и работилници, но онези от отсрещната страна често бяха недостъпни. Всъщност, делфийският екипаж рядко изобщо се сещаше за тях.
„Ето къде щях да скрия нещо, ако бях на мястото на Джилиън.“
В момента колелото се въртеше, затова Тш'т нямаше проблем да се движи по широката му обиколка, минавайки покрай лаборатории, някога използвани от учени като Игнасио Мец, Дени Съдмън и неошимпанзето-геолог Чарлз Дарт. Тя постоянно надигаше, челюстта си и се вслушваше, сякаш нервно очакваше да чуе призрачните стъпки на умния млад калафийски юнкер Тошио Ивашика… или уверените крачки на изчезналия Том Орли.
Но тях ги нямаше. Всички — наред с Крейдейки и Хикахи. Бяха мъртви или изоставени на отровния Китръп — което беше почти все едно, че са мъртви.
„Загубихме най-добрите сред нас, още преди да започнат истинските ни изпитания. Дали положението ни щеше да е различно, ако капитанът и другите все още бяха на борда? Вместо командването да поемем ние с Джилиън… обикновена лекарка и най-младият лейтенант на кораба… та ние изобщо не си бяхме представяли, че ще се наложи да поемем такава отговорност.“
Започваше да се чувства уморена. По време на периодите за сън тя излъчваше сонарната си песен към Великата мечта и се молеше да дойде някой, който да поеме бремето, да я избави от отговорността.
„Ние от „Стрийкър“ просто не сме в състояние да се справим сами. Както и целият земянитски клан! Джилиън е права за едно: нуждаем се от помощ и съвет. Но няма да ги получим от извънземните. Нито от Великите институти, нито от Старите.
Тя е забравила една от великите истини на живота, известна още от детството на почти всеки човек и делфин. Когато си попаднал в голяма беда, първо трябва да се обърнеш към собственото си семейство.“
Тш'т се включи в поддържащата система на кораба и поиска анализ на атмосферните замърсители в онзи сектор от Сухото колело, който се намираше точно срещу кабинета на доктор Баскин — секторът, обикновено оставащ „отгоре“, когато „Стрийкър“ кацнеше на някоя планета. Онази част, в която делфините почти никога не влизаха, дори да беше достъпна.
„Аха! Точно както си мислех. Повишено съдържание на въглероден диоксид, плюс малко кетони, метан и странна комбинация алкохоли. Сигурни признаци за присъствие на дишаща кислород форма на живот… макар и определено не от Земята.