![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Още една причина да не позволи на Ние да се свърже с комуникационната мрежа на Многоизмерния свят. Трябваше да възприема катастрофата колкото е възможно по-абстрактно. Като пищен спектакъл със специални ефекти. Невероятен сблъсък на безлични сили. В момента всяко потвърждение на действителния брой на жертвите можеше да я тласне към отчаяни действия.
„Ние не сме виновни.
Дойдохме тук да търсим помощ в рамките на закона. В рамките на правата си.
Наистина, „Стрийкър“ донесе проклятие от Плиткия куп. Но откъде да знаем, че лудостта ще зарази и достойните и мъдрите?
Вината не е наша!“
Тш'т
Това беше съвършеният момент — всички други бяха погълнати от гледката навън. Известно време „Стрийкър“ най-вероятно щеше да остане неподвижен, така че нямаше нужда Тш'т да е при доктор Баскин и да се преструва, че командва наравно с нея, когато всички знаеха кой издава заповедите.
След края на дежурствата си мнозина от екипажа се отказваха от почивка и си намираха оправдания да продължат да се мотаят наоколо. Те зяпаха с разширени очи величествения Многоизмерен свят и с бързи прещраквания коментираха помежду си, обзалагайки се дали отчаяните усилия на безбройните наемни роботи ще спасят гигантската структура. След час-два се наложи да нареди на неколцина от зяпачите да слязат долу и да си починат. Но когато свърши собствената й смяна, Тш'т незабавно си тръгна.
Това можеше да е единственият й шанс да провери подозренията си.
„Убедена съм, че Джилиън е вмъкнала някой или нещо на борда — помисли си тя. — В онова джиджоско селце, където хууните щастливо управляват примитивните си платноходи, въпреки че изобщо не могат да плуват. Нощта беше бурна и аз бях заета да обсъждам технически въпроси с онази урска ковачка. Но познавам Акеакемай. Той би направил всичко, за което го помоли Джилиън.
Или ме лъже, или крие нещо.
Нещо, което тайно е вкарала през задния вход, докато ме е нямало.“
Неизвестността я плашеше. Предполагаше се, че Джилиън би трябвало да споделя всичко с нея. Тази проява на недоверие я безпокоеше. Особено, защото я заслужаваше.
„Не съм забелязала някой да ме свързва с онези ужасни човеци.“
Въпреки това, Тш'т се чувстваше неспокойна, докато управляваше ходещото си устройство по един от централните коридори на „Стрийкър“.
„Разбира се, възможно е Джилиън да е усетила нещо с онази нейна псидарба. Може да подозира, че Кунн и Джаз не са се самоубили.“
Тя се опита да разсее ужасния спомен за онези два човешки трупа. По тръбните й нерви пробяга нервна тръпка и перките й удариха по меките ремъци на ходещото устройство.
Колко силно копнееше за истинско плуване! Но бяха източили почти целия си воден запас, за да облекчат отчаяното бягство на „Стрийкър“ от Джиджо. Покритият с тежка обвивка от въглеродни сажди земянитски кораб се нуждаеше от цялата си маневреност, затова сега почти всички жилищни сектори бяха абсолютно сухи. Скоро пред лазарета щяха да се заточат дълги опашки от неоделфини с кожни рани и натъртени ребра. След толкова много време, прекарано върху друсащите се машини, дори най-меката възглавница те караше да се чувстваш така, все едно си изхвърлен на бряг, покрит с остри камъчета.
„Доктор Маканий вече я няма, както и трите медицински сестри, които останаха да се грижат за джиджоските колонисти, и аз трябва да разпределям останалите ни медикаменти и да се справям с неизбежните оплаквания. Въпреки всичко, някак си съм длъжна да поддържам работоспособността и духа на екипажа. Ето какво ми оставя могъщата доктор Баскин — цялата черна работа на кораба, — докато тя размишлява над големите въпроси на политиката и ни води от беда на беда из Петте галактики.“
Въпреки горчивината си, Тш'т искрено обичаше Джилиън, чието умение да измъква „Стрийкър“ от затрудненията се бе оказало почти също толкова внушително, колкото и да ги вкарва в тях. Не негодуваше и срещу човеците като патрони. Без техните несръчни, но добронамерени усилия в генното инженерство делфийската раса можеше никога да не направи последната стъпка от умни, невинни животни към обещаващи звездни пътешественици… и Тш'т нямаше да види Звездния лък и Портата на Херакъл — нито Плиткия куп.
Земянитската култура осигуряваше на неофините повече права и уважение, отколкото обикновено получаваха в Цивилизацията на Петте галактики новите клиентни раси. Повечето клиенти стотици хилядолетия слугуваха на своите патрони.
„Но не трябва да очакваш прекалено много от вълкони“, помисли си тя, докато влизаше в двойния херметичен шлюз, за да премине в Сухото колело на „Стрийкър“.