Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Затова Тш'т беше пазила тайната си в училище, а после и по време на обучението и първите си назначения в ТААСФ. Бе чакала удобен момент по време на премеждията в Моргран, на Китръп и Оакка. До деня, в който осъзна, че човеците не са способни да изпълнят задачата. Джилиън Баскин беше сред най-добрите, а възможностите й се бяха изчерпали.

Време бе да потърси помощ от върха на семейното дърво. Ротените със сигурност щяха да знаят какво трябва да се направи.

Но сега я изпълваха смесени чувства. Беше дошла тук, без да има представа какво да очаква.

„Знаех за симбионта. Джиджойците са видели лицето на един от ротените. Всичко е описано в докладите. И все пак, да го зърна със собствените си очи…“

Гледката на естествените черти на Ро-кенн я бе шокирала. Но сега Тш'т усещаше топлотата на същата успокоителна усмивка, която помнеше от детството си.

„Разбирам защо трябва да носят маски. Това не е непременно нечестно. Не и щом им помага по-добре да насочват земянитите към съдбата им. Външността няма значение.“

— Е? — каза Ро-кенн и пристъпи към вратата. Той сключи пръсти. Дългите му ръце стърчаха от ръкавите на халат, ушит за висок човек. Мъдреците на Джиджо трябва тайно да го бяха пратили, след като го бяха заловили на високото място, което наричаха „Поляната на събора“ — навярно единственият оцелял от ротенско-човешката експедиция, срещнала коварство и гибел първо от Шестте раси, а после от екипажа на джофурския боен кораб.

В душата на Тш'т бушуваше буря от чувства. Копнежът, който изпитваше от дете. Горчивината от трите ужасни години. Угризенията, че е действала срещу волята на Джилиън. Далеч по-силното чувство на вина заради убийството на двама човеци — макар и това да беше в интерес на по-важна кауза.