![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
И тогава най-сетне уморените делфини щяха да се завърнат у дома.
„А аз можех да отида да търся Том, където и да е отишъл заедно с Крейдейки и другите след Китръп.“
Жалко, че Старите се оказаха също толкова сприхави, отчаяни и двулични, колкото по-младите си братовчеди, които все още обитаваха пламтящите звезди.
„Като че ли сме чумав кораб, който носи нещо заразно от далечното минало. Където и да идем, нормалните същества започват да се държат като полудели.“
Мониторите фокусираха най-близкия ръб на огромната дупка и разкриха обвивка, дебела няколко хиляди километра, без да се смятат разклонените шипове, стърчащи от двете й страни. Плътна мъгла отчасти обгръщаше трагедията, но не можеше да скрие продължаващите конвулсии. Части от структурата се огъваха и откъсваха пред очите на Джилиън. Многоизмерни клони се отчупваха и политаха в космоса, блъскаха се един в друг и предизвикваха разширяваща се верига от реакции.
Огромните шипове от огряната от слънцето вътрешна страна сияеха по начин, който навя спомени на Джилиън.
„Прозорци. Когато дойдохме тук миналия път… след като ни пуснаха вътре… първо забелязахме колко много прилича на стъкло вътрешната повърхност. А под онези огромни прозорци…“
Тя затвори очи. Тогава телескопът им беше показал, че всяко клонче представлява отделен свят. В някои оранжерии — по-големи от родния й щат Минесота — имаше буйни джунгли. Други клони сияеха от градски светлини, летящи дворци, морета или равнини, покрити с искрящи пясъци. Трябваше да се разгънат милиони Земи, за да се покрие толкова обширна повърхност, но разнообразието й не можеше да се опише по какъвто и да е начин. Джилиън би могла да прекара години в наблюдение и винаги да открива нещо ново и различно.
Това бе най-величественото и прекрасно място, което някога беше виждала.
А сега се разрушаваше пред очите й.
„Тази мъгла… — осъзна ужасена. — Тя не се състои само от останки и изпаряващи се газове. Това са хора. Техните мебели, домашни любимци, дрехи, растения, семейни албуми…“ Или поне техните еквиваленти при Старите. Човек не би могъл да си представи желанията, интересите и стремежите, които ставаха важни за същества, отдавна видели и направили всичко възможно в Петте галактики.
Колкото и неразбираеми или мъгляви да бяха, тези надежди бързо се изпаряваха. Дори по време на краткото преминаване на „Стрийкър“ през зейналата рана трябва да бяха загинали повече разумни същества от цялото население на Земята.
Джилиън инстинктивно се отдръпна от тази мисъл. Така можеше да полудее.
— Някой ще се опита ли да спре това? — дрезгаво попита тя.
Ние помълча малко, преди да отговори:
— Някои отчаяно се съпротивляват. Вижте. „Стрийкър“ най-после навлезе в невероятно обширното вътрешно пространство.
Също като предишния път, Джилиън внезапно се почувства така, сякаш влизаше в огромна, покрита с купол зала, пълна с блестящи сталактити и безброй сенки. Макар че най-отдалечените части се намираха на неколкостотин милиона километра, свързаната с очите й сканираща система проследяваше посоката на вниманието й и осветяваше или уголемяваше и най-малката подробност.
Точно пред нея — като ярък лампион по средата на базилика — разпръсваше топлото си сияние звездата-джудже. Дискът й беше по-мътен и по-червен от слънцата, около които се въртяха и процъфтяваха светове като Земята. Създателите на това място бяха използвали външните й пластове като строителен материал и бяха получили съвършено огнище, чийто огън би трябвало да гори стотици милиарди години. Джилиън можеше да гледа право към звездата, без да изпитва физическа болка. Но сега плазмената обвивка, спокойна по време на първото й идване, изглеждаше покрита с живи рани. Проблясваха зашеметяващи петна, докато към бурната повърхност се премятаха големи колкото планети останки.
Но Джилиън скоро разбра, че такива сблъсъци са изключение. Повечето от назъбените парчета бяха пресрещани и изгаряни от тесни лъчи синя енергия, дълго преди да достигнат слънчевата фотосфера.
— Разбира се, дори когато успеят да превърнат на прах останките, масата продължава да се спуска надолу под формата на газ и накрая се връща при слънцето, от което преди много време е била извлечена. Това ще окаже неблагоприятно отражение върху термоядрените и атмосферни резонанси на звездата. И все пак, така се понижава броят на сериозните удари, а оттук и на радиоактивните изригвания.