![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Холограмата на Ние се сви във въртяща се абстракция от преплетени линии, които някак си изразяваха насмешка.
— Тези обитатели навярно биха сметнали думата „хора“ за обидна, скъпи мой млади варварино. Всъщност, повечето от тях са по-висши същества от нас с теб. Многоизмерните колонии са обитавани главно от оттеглилите се. На това място — и на около милиард други подобни структури, пръснати из Петте галактики — по-старите раси живеят в относителен покой, свободни от досадния шум и междуособните спорове на по-младите кланове.
Застанал наблизо делфин презрително изсумтя, въпреки че в момента не схванах горчивата ирония в думите на Ние. Сара Куулън отново се присъедини към нашата група.
— Но от какво е изградена тази обвивка? — попита младшият мъдрец на Общностите на Джиджо. — Какъв материал би могъл да издържи нещо толкова огромно?
Изображението се уголеми и се фокусира върху малка част от ръба на разреза. От дъгата стърчаха остри израстъци и към звездата, и в обратната посока и се разклоняваха толкова сложно, че окото губеше представа за най-малките
шипове. Цялото вътрешно пространство беше пълно с многофасетни помещения.
— Вътрешната повърхност е изградена предимно от тъкан въглерод, събран от различни източници, като например самата звезда. В продължение на много милиони години водородно-хелиеви ядрени реактори са произвели още от тази материя. Въглеродът издържа на пряка слънчева светлина. Нещо повече, центробежното налягане го прави изключително здрав.
Външните части, от друга страна, са в субкеплерово динамично състояние. Тъй като са подложени на мрежово вътрешно притегляне, те трябва да издържат на натиск. Ето защо по-голямата част от гигантската, напомняща на пчелна пита структура е изградена от стабилизиран с полета метален водород, най-често срещаният в космоса елемент, смесен с керамично-въглероден кристал. Много отдавна този строителен материал бил извлечен от звездата с помощта на магнитно притегляне и намалил масата й приблизително с една десета — наред с кислород и други елементи, необходими за протоплазмения живот. Това оказало допълнителен положителен ефект, защото позволило на слънцето да гори по по-бавен и по-предсказуем начин.
Външната обвивка на структурата на Крисуел е толкова студена, че излъчва обратно топлината към космоса при температура малко над универсалния фон…
В този момент престанах да слушам дудненето на компютъра. Предполагам, Ние си е мислел, че информацията му е важна. Но дори когато по-късно заедно с приятелите ми си блъскахме главите над записа на лекцията му и се консултирахме с пишещото устройство, единствено Ур-ронн заяви, че разбира поне малка част от обясненията.
Наистина се бяхме озовали в царството на боговете.
Мислите ми се отнесоха, тъй като най-важният въпрос, който ме измъчваше, все още не бе намерил отговор. А той нямаше нищо общо с технически подробности.
Исках да зная защо!
Щом това чудовищно нещо беше построено за безброй милиони обитатели, тогава кой живееше там? Защо изобщо трябваше да се събират толкова много същества в гигантска снежна топка, обгърнала малка звезда? „Къща“, толкова мека и студена, че можех да стопя части от нея само с топлината на дъха си?
Целият този водород ме караше да се чудя дали там не живеят занги.
И най-вече — какво се беше случило, че екипажът на „Стрийкър“ толкова се страхуваше от това място?
Забелязах, че Джилиън Баскин е застанала сама пред два големи дисплея. Единият показваше Многоизмерния свят на истинска светлина — огромен диск от чернота. Зъбата паст, отхапала цели съзвездия.
Другият екран представяше същата гледка, само че на инфрачервена светлина. Структурата напомняше на бляскав средновековен жезъл, сияещ с цвета на хуунска кръв. Тя се уголемяваше и бавно се въртеше, докато „Стрийкър“ се носеше в нощта и наближаваше чудовищното нещо под тъп ъгъл. Зачудих се колко чифта очи гледат от огромните ледени прозорци и ни оценяват от перспективата на опит, датиращ от безброй еони. Такива умове биха сметнали моя вид в най-добрия случай за какавидна форма. А в най-лошия — за нищожни молци.
Нашият зангски водач започна да отделя от стените си по-малки обекти — машините за събиране на въглерод, които бе успял да спаси от хаоса край Измунути. Те взеха да описват спирали пред нас, орбитирайки по-бързо към гигантската сфера, сякаш имаха да изпълняват някаква спешна задача.
Дойде ми наум, че в този момент имам честта да видя на едно място четири от великите класове живот. Дишащите водород, машинните разуми, дишащите кислород като самия мен и расата на „оттеглилите се“ — същества от такъв мащаб, че като на шега използваха истинска звезда, вместо камина. Като джиджоски туземец, аз знаех, че моето племе е примитивно в сравнение с царствената Цивилизация на Петте галактики. Но сега си помислих, че дори Великите галактически институти може би са само мравуняци в очите на онези, които стояха още по-високо на еволюционната, пирамида.