Тайните на Черната джунгла

— Вървях по следите му до джунглата — каза Низа. — Там ги загубих, но сто метра по-навътре отново ги открих, Забързах и скоро след това го зърнах. Движеше се бързо, но предпазливо, като често се обръщаше и понякога слагаше ухо на земята. Двадесет минути след това нададе вик и от храстите излезе друг индиец. Беше тхуг, истински удушвач с татуирани гърди и ласо около кръста. Не можах да чуя разговора, който водиха, но преди да се разделят Сарангуи каза на другаря си: „Предупреди Кугли, че се връщам в бунгалото и до няколко дни ще има главата на другия.“ Разделиха се и хванаха два различни пътя. Мен ми бе достатъчно онова, което чух и се върнах. Сарангуи скоро ще се появи.

— Какво ви казвах, капитане? — попита Бхарата. Макферсън не отговори. С ръце, скръстени на гърдите, мрачно лице и трескав поглед той мислеше.

— Кой е този Кугли? — попита по едно време.

— Не знам — отвърна Низа.

— Безсъмнено някой от вождовете на тхугите — каза Бхарата.

— За каква глава е говорил Сарангуи?

— Не знам, капитане, той повече не обясни.

— Дали не е намеквал за някоя от нашите?

— Вероятно — каза сержантът. Капитанът стана още по-мрачен.

— Имам странно предчувствие, Бхарата — промълви той. — Говорил е за моята глава.

— За това пък ние ще изпратим неговата на Кугли.

— Надявам се. Какво ще правим със Сарангуи?

— Трябва да го принудим да говори.

— Дали ще говори?

— С огън всичко се постига.

— Ти знаеш обаче, че тия хора са упорити като мулета.

— Искате да проговори ли, капитане? — попита Низа. — Нагърбвам се аз.

— Ти ли?

— Достатъчно е да му дадем да пие една лимонада.

— Лимонада ли?… Да не си луд, Низа?

— Не, капитане! — възкликна Бхарата. — Низа не е луд. И аз съм чувал да говорят за една лимонада, която развързва езика.

— Вярно е — каза Низа. — С няколко капки лимон, забъркани със сок от юма и една топчица опий, можеш да накараш всеки да проговори.

— Иди да приготвиш тази лимонада — каза капитанът. — Ако успееш, ще ти подаря двадесет рупии.

Индиецът не чака да му повтарят. Малко след това се върна с две големи чаши лимонада, поставени, върху красива табличка от китайски порцелан. В едната от тях вече бе разтворил опия и сока от юма.

Дългоочакваният миг дойде. ТремалНаик се показа в края на джунглата, следван от трима-четирима следотърсачи. По вида им капитанът разбра, че Негапатнан не е бил нито заловен, нито открит.

— Няма значение — промълви той. — Сарангуи ще изкаже всичко. Да сме нащрек. Бхарата, и ти, Низа, за да не се усъмни хитрецът в нищо, идете да сложите веднага желязна решетка на мазето. Скоро ще имаме нужда от нея.

ТремалНаик вече бе стигнал пред бунгалото.

— Хей, Сарангуи! — викна Бхарата, наведен над парапета. — Какво стана? Открихте ли беглеца?

ТремалНаик отпусна ръце с жест на отчаяние.

— Нищо, сержант — каза. — Загубихме следите.

— Качи се при нас да ни разкажеш всичко. ТремалНаик, който не се усъмняваше в нищо, се яви пред капитан Макферсън, седнал пред масичка с двете чаши лимонада на нея.