Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Маги едва не се изсмя на объркването, изписано на лицето на Тод. Младият Харли подозираше, че му е нанесена обида, но не беше разбрал смисъла й.
Следобед групата беше застигната от сиви облаци, които бяха изчаквали цяла сутрин върху източния хоризонт: Заваля дъжд. Кравите вирнаха опашките си срещу посоката на вятъра и се наредиха в групи. Маги се зарадва, когато стигнаха двора на ранчото и едно мексиканско момче притича от обора, за да вземе конете им.
— Не успяхте да видите и малка част от ранчото — обясняваше Тод, докато вървяха към къщата. — А вашата земя се разпростира много по-далеч от района, в който пасем добитъка си. Вашето поземлено дарение може да съперничи по размери само на „Джингъл Боб“ на Чансъм според мен. Чувал съм, че то се простира от река Пекос чак до планините на запад. Надявам се, че съпругът ви ще отдаде заслуженото на това място, когато поеме управлението му.
Едва когато се отпусна удобно в месинговата вана в стаята си, Маги разбра, че през целия ден не бе казала почти нито дума на съпруга си. Бе позволила на Тод да ангажира вниманието й.
Но въпреки това през цялото време бе следила разговорите между Кристофър и Теодор Харли. Те водеха преговори за цената, която по право би трябвало да се плати на сегашните собственици за подобренията на територията и за добитъка, който, разбира се, не се включваше в дарението. Харли искаше прекалено голяма сума, особено като се имаше предвид, че подобренията са били направени главно от брата на Кристофър и добитъкът също е бил негов. Кристофър бе успял да накара комарджията да слезе на една по-разумна цена и Харли се бе съгласил да помисли върху нея. Съпругът й бе научил много за икономическата страна на фермерството от Дерек и Джени Слейтър. Маги не можеше да не се гордее с неговата находчивост. Кристофър щеше да бъде по-добър ранчеро, отколкото предполагаше той.
Дано да мога да го накарам да бъде и по-добър съпруг, пожела си най-искрено Маги.
Единадесета глава
До сервирането на вечерята в седем часа Маги беше по-изморена, отколкото се бе чувствала от дълго време насам. Беше забравила колко изтощен може да бъде човек, след като цял ден е яздил, макар някои да считаха, че цялата работа върши конят.
Когато се появи в трапезарията, Тод я поздрави топло. Веднага се опита да вземе ръката й, но беше елегантно отстранен от Кристофър.
— Ако нямате нищо против — каза той със студена учтивост и поведе Маги към масата.
— Разбира се, че не. — С доста кисел вид Тод седна срещу тях, докато Кристофър настаняваше Маги до себе си.
Тя беше доволна, че нито единият, нито другият очакваха от нея да поддържа разговор по време на вечерята. Прекалено изморена беше, а двамата мъже бяха погълнати от мълчаливата си враждебност. На лицето на Теодор се появи усмивка на задоволство, докато наблюдаваше напрежението. Маги подозираше, че най-голямото му желание е тя да се влюби лудо в сина му и да изрита високомерния Кристофър от живота си, но това нямаше да стане. Тод беше красив, внимателен, говореше хубаво — би бил балсам за гордостта на всяка жена. Но това бе всичко. Независимо от многото си недостатъци, Кристофър бе събудил чувствата й — нещо, което никой друг мъж не бе успял да стори.
Веднага след сервирането на основното ястие от печени диви кокошки Маги долови бръмчене в стаята, а никой не говореше. Погледна чашата си с вино. Два пъти ли я беше изпразнила или може би три пъти? Не можеше да си спомни!
След десерта Теодор се опита да подхване разговор.
— Маги, къде си живяла в Денвър, преди да срещнеш мъжа си? Аз самият познавам доста добре града, а и много го обичам.
— Четиринадесета улица — излъга Маги без колебание. — Живеех там у приятели след смъртта на майка ми.
— Трябва да си била ужасно разстроена да загубиш и последния член от семейството си. Разбрах, че баща ти е починал, когато си била много малка.
— На една година. Когато бях на четиринадесет, почина майка ми.
— Тя омъжи ли се повторно?
— Не. Беше професионална танцьорка.
Кристофър я стрелна с поглед.
— Майка ти е танцувала на сцената? — попита Тод.
— Да. Беше много известна. — Мат реши, че малко разкрасяване няма да навреди.
— Колко вълнуващо! Трябва да си се гордяла много с нея! Ходила ли си някога да я гледаш как танцува?
— През цялото време. Понякога танцувах с нея. Традиционния испански танц, който се е изпълнявал в Андалусия дълго време.
— Фламенко? — попита Тод.
— Да. — Виното доведе спомените на Маги до точка, която бе по-различна от действителността. Забрави мръсните барове и грубата публика, залетите с бира сцени. Спомняше си само танца с красивата си майка, докато зрителите изразяваха одобрението си с шумни ръкопляскания. — Публиката обичаше да ни гледа как танцуваме заедно.