Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
За интереса на американците говори и поканата, отправена в края на войната от президента Рузвелт към Ибн Сауд, който дотогава не е напускал територията на Арабския полуостров. Когато Чърчил научава за това, той преценява, че не бива да изостане от американските си конкуренти, и спешно заявява, че и той кани Ибн Сауд.
(Характерно е обаче, че до последния ден на конференцията в Ялта Рузвелт пази в тайна от Чърчил проектирания разговор с Ибн Сауд.) Американският разрушител „Мърфи“ закарва краля до „Голямото горчиво езеро“ в средата на Суецкия канал, където Рузвелт го очаква на един крайцер. На палубата на „Мърфи“ опъват шатрата на владетеля. За най-голяма изненада на капитана на кораба докарват 48 живи овце и изграждат специален резервоар за вода, защото Ибн Сауд пие вода само от извора в Мека. Срещата, може да се каже, е сполучлива, поне от гледище на американската петролна политика. Като прощален подарък парализираният Рузвелт подарява една от резервните си инвалидни колички на бързо остаряващия и вече трудно движещ се саудитски владетел. (Количката се оказва малка за едрото тяло на Сауд и затова той никога не я използва, но до смъртта му я държат на малък подиум в отделна стая в риадския кралски дворец.)
Скоро след това Чърчил също се среща с владетеля, но те взаимно се ненавиждат. Причината е, че Чърчил постоянно пуши пурата си в присъствието на краля и консумира голямо количество коняк, като не се съобразява, че уахабитските предписания строго забраняват това. (Рузвелт, въпреки че е страстен пушач, по време на преговорите не запалва нито една цигара.)
При срещата с Чърчил се случва неприятност и с подаръците. Британският министър-председател подарява на Ибн Сауд кутия с парфюми, която струва едва сто фута. А Ибн Сауд му отговаря със саби, обсипани със скъпоценности, с необработени диаманти и с истински перли. Изпаднал в неудобно положение, Чърчил заявява, че неговият подарък е само „аванс“ и скоро с някой английски кораб ще изпратят великолепна кола „Ролс-Ройс“ на Ибн Сауд.
След срещите — по-скоро парадни, отколкото с действителна политическа стойност, Ибн Сауд се връща във все още бедната си страна. Една година по-късно обаче, когато започват доставките на петрол, в сандъците на Сюлейман се изливат десет милиона долара — все още в злато. Пет години след свършването на войната, в 1950 г., Ибн Сауд вече получава 250 милиона долара годишно, а през 1953 г. — в годината на смъртта му — близо 300 милиона. Тези пари все още влизат в сандъците на Сюлейман, защото страната е собственост на Ибн Сауд и възнаграждението, плащано от АРАМКО, е част от неговото лично имущество. Саудитска Арабия продължава да няма банкова система. „Златният поток“ не може да се използва за никаква стопанска цел. Сюлейман може да направи само едно и той го прави. Нарежда на придворните майстори да изработят още добре обковани с желязо каси за събиране на златните пари.
Привидно с това историята би могла да свърши. Така фамилията на Сауд се издигна в редиците на свръхбогатите и ако се погледне същността на работата, и днес не се върши нищо друго освен това, че Саудитска Арабия получава пари за петрола и огромна част от тези пари (макар че точно не може да се установи колко) се излива в касите на саудитския владетел и на шейховете.
През изминалите години, повече от четвърт век от смъртта на Ибн Сауд, историята на саудитската фамилия обаче толкова много се преплита с петролната политика и с маневрите на световната власт, че не може да приключи с пълните със злато сандъци на Сюлейман.
Преди всичко трябва да се изяснят семейните отношения.
Ибн Сауд има 300 жени, седемнадесет от които се смятат за съпруги. От седемнадесетте пет имат правото на „първа съпруга“ и тези пет жени раждат дванадесет момчета. (Останалите дванадесет жени му раждат още двадесет и три момчета.) В момента — като се вземат предвид всички династични клонове — саудитската кралска фамилия има повече от 4000 мъже. Жените не се броят.
Тези 4000 шейхове на практика държат в ръцете си стопанския и политическия живот на страната. Един френски дипломат пише: „Саудитската кралска фамилия е нещо като дирекционен съвет на един огромен тръст.“ Когато Ибн Сауд умира, синът на първата му жена — който също се казва Сауд — привидно без каквато и да било вътрешна борба и трудност се възкачва на престола. Законен престолонаследник става първият син на втората му жена, Фейсал. Двамата мъже по способност и поведение коренно се различават един от друг. В сянката на баща си Сауд трябва да чака дълго, за да вземе трона. Вече е над 50-годишен, когато става крал. На практика не прави нищо друго, освен несъзнателно да пръска парите. Поддържа огромен харем, има 5000 слуги, строи фантастични и крещящо безвкусни дворци. За десет години пропилява един милиард и половина долара.