Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Това необуздано пилеене въпреки огромните приходи от петрола довежда страната до ръба на стопанската катастрофа. Фейсал, който вече разбира значението на саудитското петролно съкровище, изпраща синовете си в английски и американски университети и познава до известна степен дейността на международната банкова система. Той организира бунта на една ръководна група шейхове. Предлагат на Сауд да абдикира, а по-късно се задоволяват с това — да запази формално кралската си титла, но да отстъпи на Фейсал действителното ръководство на държавните дела (което означава и фамилните дела). По-късно Сауд от кралския трон организира заговор за завземане отново на властта, но мнозинството от фамилията застава срещу него. По нареждане на Фейсал най-висшият религиозен съвет в страната, „съветът на улемите“, лишава Сауд и от короната. Фейсал става владетел. Сауд заминава за Египет, където умира в пълно изгнание през 1969 година.
Фейсал управлява до 1975 година. Тогава един от шейховете на страничния клон на фамилията го убива с няколко изстрела. Скоро след това екзекутират шейха публично на главния площад на Риад. Няколко часа по-късно се събират на заседание петимата най-важни шейхове (в Саудитска Арабия ги наричат Вътрешните петима), за да вземат решение за попълването на престола. Членове на Вътрешните петима са двамата сина на третата жена на Ибн Сауд, Мохамед и Халед, двамата най-възрастни сина на четвъртата жена, Фахд и Султан, както и синът на петата жена, Абдалах. На заседанието Мохамед заявява, че както дотогава, и в бъдеще желае да се занимава с търговски работи и не иска да вземе пряко участие във властта. Така следващият син на третата жена, Халед, с разклатено здраве, се възкачва на престола през 1975 година. А за престолонаследник издигат най-възрастния син на четвъртата жена, Фахд. Така смяната на властта по върховете на фамилията протича сравнително гладко и Вътрешните петима оттогава играят решаваща роля в живота на страната.
До крал Халед застава най-възрастният син Мохамед с авторитета и опита си на делови човек. Фахд, следващият набелязан за крал, е със силна воля, целенасочен и властолюбив, който зад болнавия Халед представлява действителната власт. Шейх Султан, по-малкият брат на Фахд, става военен министър и главнокомандуващ армията, а синът на петата жена, Абдалах, осъществява задачите на вътрешната сигурност и е главнокомандуващ националната гвардия, съперница на армията.
Спокойствието вътре във фамилията обаче е само привидно.
Според имената на майките си синовете на Ибн Сауд се разделят на кланове, на племенни властни групи и съставът на Вътрешните петима отразява временното споразумение между синовете на третата, четвъртата и петата жена. Но от синовете на третата жена, Йилуви, след смъртта на Халед ще остане само Мохамед и така неизбежно властта ще премине в ръцете на синовете на четвъртата жена, Судеири. Тези синове и сега са известни под името „седемте Судеири“ и следващият крал ще бъде най-възрастният Судеири, сегашният престолонаследник Фахд. Успоредно с втория Судеири, Султан, от седемте братя само двама се занимават с деловите работи на клана. Другите още отсега заемат ръководни постове. Найиф е министър на вътрешните работи, Ахмед е заместник-министър на вътрешните работи, а Салман е губернатор на град Риад. Още по времето на Халед властта е съсредоточена в ръцете на „седемте Судеири“ в лицето на Фахд, както и в ръководството на военното и вътрешното министерство.
В началото на осемдесетте години се поставя въпросът, какво ще кажат за това синовете на Фейсал, внуците на втората жена на Ибн Сауд. Този клан по името на жената получава името Ал Шейк. Няколко от внуците са били областни губернатори, Сауд министър на вътрешните работи. Абдел Рахман е командир на моторизираните войски, Бандар е началник-щаба на въздушните войски, а Турки е ръководител на тайната служба на страната.
При такива семейни предпоставки политическите „гадатели по летенето на птиците“ очакват към средата на осемдесетте години в най-богатата на земното кълбо фамилия борбата за власт между клановете Судеири и Ал Шейк да реши по-нататъшното развитие.
В края на 1979 г., когато вече започват да се появяват първите признаци на борбата за власт, в живота на Саудитска Арабия се случва небивало събитие. Завземането на голямата джамия в Мека хвърля в опасност за живота цялата династия и борещите се кланове са принудени за известно време да оставят на заден план противоречията си.