Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Благодарни сме — добави тя, — че достойният мъж жертва толкова много, както и толкова други, за да дойде лично и да ни благослови с мъдростта си, която не заслужаваме да получим.
За ужас на Сиванму Грейс се изсмя гръмко в лицето й, вместо да кимне почтително.
— Май се престара — промърмори Питър.
— О, не я критикувай — каза Грейс. — Тя е китайка. От Път, нали? И мога да се обзаложа, че са те обучавали като слугиня. Как можеш да научиш разликата между уважението и самоунижението? Господарите никога не се задоволяват само с уважение от страна на слугите си.
— Моят господар беше различен — възрази Сиванму в опит да защити Хан Фейдзъ.
— Също, и моят — отвърна Грейс. — Ще видиш, когато се срещнете.
— Времето изтече — съобщи Джейн.
Миро и Вал вдигнаха премрежени погледи от документите, сменящи се един след друг над компютъра му. Виртуалното лице на Джейн ги гледаше от дисплея на Вал.
— Останахме пасивни наблюдатели, колкото можехме — продължи Джейн, — но сега в горните слоеве на атмосферата към нас се движат три космически кораба. Не мисля, че някой от тях може да е оръжие с дистанционно насочване, но не мога да съм сигурна. И, изглежда, че предават нещо, предназначено специално за нас, едно и също послание.
— Какво послание?
— Пак информация за някаква молекула. Мога да ви кажа състава й, но нямам представа какво означава.
— Кога ще ни достигнат?
— След около три минути. Вече излязоха от гравитационното поле на планетата и ни заобикалят.
Миро кимна:
— Сестра ми Куара беше убедена, че Десколадата съдържа някакъв език. Сега мога да кажа със сигурност, че е права. Вирусът наистина носи някакво значение. Мисля обаче, че тя грешеше, като смяташе, че самият той е разумно същество. Сега предполагам, че Десколадата просто е пренареждала онези участъци от молекулата си, които носят някакво съобщение.
— Съобщение — повтори Вал. — В това има логика. За да предаде на създателите си какво е направил със света, който… изучава.
— И така въпросът е: дали просто ще изчезнем и ще ги оставим да си блъскат главите над тази тайнствена поява и отпътуване, или ще изчакаме първо Джейн да им предаде целия… хм, текст на вируса?
— Опасно е — отбеляза Вал. — Посланието може да им даде цялата необходима информация за човешките гени. Все пак ние сме от съществата, върху които е работила Десколадата, и в молекулата й сигурно се съдържат данни за всички начини, използвани от нас, за да я спрем.
— С изключение на последния. Защото Джейн няма да им изпрати Десколадата такава, каквато е сега, напълно обуздана и под пълен контрол — това би било покана да я преработят и да неутрализират промените.
— Нито ще им изпращаме послание, нито ще се връщаме на Лузитания — каза Джейн. — Нямаме време.
— Нямаме време да стоим безучастни — възрази Миро. — Колкото и спешно да ти се струва, Джейн, ние с Вал нямаме какво да правим тук без чужда помощ. Сестра ми Ела например разбира отлично тези вирусни истории. Също и Куара, макар че е второто най-твърдоглаво същество в цялата позната вселена — не си проси комплимент, като попиташ кое е първото, Вал, — тя също може да ни е от полза.
— Нека бъдем справедливи — намеси се Вал. — На път сме да се срещнем с непознат разумен вид. Защо трябва само човеците да имат представители? Защо да не вземем и един пекенинос? Защо не някоя царица на кошер — или поне работник?
— Най-вече работник — съгласи се Миро. — Ако бъдем блокирани тук, с работника ще стане възможно да контактуваме с Лузитания — с ансибали или не, с Джейн или без нея, посланията ни могат…
— Добре — склони Джейн. — Убедихте ме. Макар че последната ми намеса в системите на Междузвездния конгрес ме кара да мисля, че могат да прекъснат ансибалните връзки всеки момент.
— Ще побързаме — обеща Миро. — Ще ги накараме да се раздвижат, за да осигурят подходящите представители на борда.
— И подходящи провизии — добави Вал. — И…
— На работа тогава — прекъсна я Джейн. — Току-що изчезнахте от околоорбитното пространство на планетата на Десколадата. И им изпратих информация за малък участък от молекулата на вируса. От тези части, които Куара смяташе за носители на език, но една от претърпелите най-малко мутации, когато Десколадата опитваше да се бори с човеците. Това би трябвало да им е достатъчно, за да разберат коя от пробите им е стигнала до нас.
— О, добре, сега и те могат да изпратят флотилия.
— Както вървят нещата — отбеляза сухо Джейн, — докато флотилията им стигне докъдето и да било, Лузитания ще бъде на по-безопасно място. Защото изобщо няма да съществува.