Сянката на марионетките

Петра прие, че е била изпратена за Дамаск, понеже Амбул е успял да се свърже с Алай, но никой от двамата не я посрещна на летището. Нито пък имаше някой при вратите на охраната. Не че тя очакваше хора с надпис „Петра Арканян“ — със същия резултат можеше да изпрати имейл на Ахил и да му съобщи къде се намира.

Повдигаше й се по време на целия полет, но тя знаеше, че не е възможно да е заради бременността, не и толкова бързо. На хормоните бяха необходими поне няколко часа, преди да повлияят на тялото й. Причината навярно бе силният страх, който започна да я обзема, когато осъзна, че щом хората на Алай откриха точно къде се намира и изпратиха такси, което да я чака, същото се отнася и за хората на Ахил.

Откъде Бийн знаеше кое от трите таксита да избере за нея? Нима се доверяваше повече на индонезийците? Беше ли забелязал нещо подозрително или бе избрал третото такси просто защото не му харесваше правилото за редене на опашка?

На кое такси се бе качил и кой ли го караше?

Някой се блъсна в нея и за миг тя си помисли: „Това е то! Ще бъда ликвидирана от убиец, който ме приближава отзад, защото бях твърде глупава и не се огледах!“

След краткотрайната паника — и мигновеното самообвинение — тя осъзна, че разбира се, това не е убиец, а пътник от нейния полет, бързащ да излезе от летището, докато тя, объркана и потънала в мислите си, вървеше твърде бавно и пречеше на движението.

„Ще отида в някой хотел, но не в този, в който винаги ходят европейците. Ако обаче отида в хотел, където всички освен мен са с арабска външност, ще се набивам на очи. Бийн би ме подразнил, че нямам развит инстинкт за оцеляване. Въпреки че бих помислила поне два пъти, преди да се регистрирам в някой арабски хотел.“

Единственият багаж, който имаше, бе чантата, която носеше през рамо, ето защо на митницата мина през обичайните въпроси.

— Това ли е целият ви багаж?

— Да.

— Колко дълго планирате да останете?

— Две седмици, предполагам.

— Две седмици и не носите повече дрехи от тези?

— Смятам да пазарувам.

Влизането в страна с твърде малко багаж винаги будеше подозрение, но, както Бийн каза, по-добре да ти зададат малко повече въпроси на митницата или на паспортния контрол, отколкото да отидеш в района за получаване на багаж и да се мотаеш наоколо, където лоши хора разполагат с достатъчно време да те открият.

Единственото лошо нещо от гледна точка на Бийн бе да се използва първата обществена тоалетна на терминала на въздушната линия.

— Всеки знае, че жените трябва непрекъснато да пикаят — казваше той.

— В действителност не е непрекъснато, а дори и да е, повечето мъже не го забелязват — възразяваше Петра. Но като се вземеше предвид, че Бийн, изглежда, изобщо няма нужда да пикае, явно нормалните човешки нужди му се струваха прекомерни.