Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Несъмнено много от тези неща са само част от плана му да ме убеди, че повече не работи с тях. Но неговият присмех беше насочен към определени фигури в китайската политика. Презрението му към тях беше искрено. Аз почти ги съжалявах, защото ако неговата власт някога укрепнеше и той нямаше повече полза от тях, те щяха да видят онова, което виждах аз.
Разбира се, той презираше и мен и ако точно в този момент ми се присмива, мога само да се съглася с него. Аз бях в затруднено положение, дами и господа. Попаднах в международния клуб на измамените от Ахил, който се състои от паднала от власт прослойка в Русия след отвличанията, политическите затворници след завладяването на Индия от Китай и хвърляните в момента в затвора индийци заради… носене на камъни.
Надявам се само да се окажа последната самомнителна и глупава личност, въобразила си, че Ахил Фландрес може да бъде контролиран или използван да служи на някаква по-висша цел. Ахил Фландрес служи само на една-единствена цел — на своето собствено желание. А онова, което желае е… да господства над всеки мъж, жена или дете от човешката раса.
— Аз не постъпих глупаво, когато противопоставих Хегемонията на империалистичните действия на китайското правителство. Сега, поради собствените ми грешки, престижът на Хегемония временно е намалял. Но моята съпротива на потисничеството на Китайската империя над повече от половината население на света не е намаляла. Аз оставам непреклонен враг на императорите.
Това място беше подходящ момент да приключи.
Питър наведе за миг глава, за да приеме техните изискани аплодисменти. Някои в тълпата аплодираха повече от изискано, но той забелязваше също и тези, които въобще не ръкопляскаха.
После започнаха въпросите, но той се справи лесно с тях, защото се бе самообвинил още от самото начало. Двама от питащите пробваха да получат повече информация за източника, който го е осведомил тайно, но Питър каза само:
— Ако кажа нещо повече по тази тема, някой, който е бил добър с мен, със сигурност ще умре. Изненадан съм, че дори задавате такъв въпрос.
След като изрече това за втори път — дума по дума — никой повече не зададе подобен въпрос.
Колкото до онези, чиито въпроси бяха прикрити обвинения, той се съгласи с всички, които загатваха, че е постъпил глупаво. Когато попитаха дали е твърде глупав, за да оглавява Хегемонията, неговият пръв отговор бе шега:
— Когато за пръв път поех този пост, ми казаха, че поемането му доказва колко съм тъп, за да служа на Хегемонията. — Разбира се, последва смях. — Но аз се старах да използвам този кабинет, за да служа на каузата за мир и самоуправление на цялото човечество. Всеки има право да провери сам дали съм правил нещо друго, освен да се посветя възможно най-отдадено на развитието на тази кауза с ресурсите, с които разполагах.
Петнайсет минути по-късно той се извини, че няма повече време.
— Но, моля, изпращайте ми имейли с всички други въпроси. С моя персонал ще опитаме да ви изпратим отговорите навреме в рамките на вашите последни срокове… Една последна дума, преди да си тръгна. — Те млъкнаха в очакване. — Бъдещото щастие на човешката раса зависи от добри хора, които искат да живеят в мир със своите съседи и които желаят да ги защитават от онези, които не искат мир. Аз съм само един от тези хора. Може би не съм най-добрият от тях и, дай Боже, не най-умният. Но по стечение на обстоятелствата ми е възложен кабинета на хегемона. До края на живота си или докато бъда законно сменен от нациите, които са поддържали Хегемонията, ще продължавам да служа в този кабинет.
Последваха още аплодисменти. Този път той си позволи да повярва, че са породени от истински ентусиазъм.
Върна се изтощен в стаята си.
Майка му и баща му го чакаха. Бяха отказали да слязат по стълбите с него.
— Ако родителите ти са с теб — обяснил бе баща му, — най-добре си подай оставка. Но ако възнамеряваш да останеш хегемон, тогава слез там долу сам. Само ти. Без персонал. Без родители. Без приятели. Без предварително изготвени речи. Само ти.
Баща му се оказа прав. Майка му също беше права. Ендър, да бъде благословен, беше примерът, който той трябваше да следва. Ако загубиш, загубиш, но не се отказвай.
— Как мина? — попита майка му.