Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Мисля, че беше достатъчно добре — отвърна Питър. — Отговарях на въпроси в продължение на петнайсет минути, но те започнаха да се повтарят или да се отплесват от темата, така че им казах да ми изпращат имейли с всички по-нататъшни въпроси. Предаваха ли я по телевизията?
— Проверихме трийсет нови канала — отвърна баща му — и около двайсет от най-големите новинарски мрежи. Повечето от тях предаваха на живо.
— Значи вие гледахте?
— Не, само ги прехвърлихме набързо — отвърна майка му. — Но това, което видяхме, изглеждаше и звучеше добре. Ти не трепна. Мисля, че успя.
— Ще видим.
— Не бързай още — каза баща му. — Чакат те разтърсващи два месеца. Бъди сигурен, че Ахил не си е изпразнил колчана.
— Аналози с лъкове и стрели ли правиш? — усмихна се Питър. — Това е демоде. — Те се засмяха на шегата му. — Мамо. Татко. Благодаря.
— Цялата работа — подхвана баща му — беше, че с майка ти направихме днес това, което знаехме, че утре щеше да искаш да сме направили.
Питър кимна. После седна на ръба на леглото.
— Не мога да повярвам, че съм бил толкова глупав. Не мога да повярвам, че не послушах Бийн, Петра, Сури и…
— И нас — подсказа майка му.
— И вас, и Граф — завърши Питър.
— Ти се довери на собствената си преценка — каза баща му — и точно това трябва да правиш. Този път сбърка, но обикновено не бъркаш често и аз се съмнявам, че някога ще сбъркаш отново така.
— За Бога, не започвай да подлагаш на съмнение своите решения — укори го майка му. — Или да се съобразяваш с нечие мнение, да се опитваш да отгатнеш как пресата ще реагира на твоите действия…
— Няма — обеща Питър.
— Защото, не го забравяй, ти си Лок — припомни му Тереза. — Ти вече сложи край на една война. След няколко дни или седмици пресата ще започне да тръби отново. Ти си и Демостен — имаш ревностни последователи.
— Имах.
— Те видяха от Демостен, каквото очакваха — каза майка му. — Ти не хитрува, не отправи извинения. Прие вината, което заслужаваше, и отхвърли фалшивите обвинения. Ти изложи своите доказателства…
— Това бе добър съвет, татко, благодаря.
— И — каза майка му — показа кураж.
— Защото избягах от Рибейрау Прету, без дори някой да ме е погледнал гневно ли?
— Защото стана от леглото — поправи го майка му.
Питър поклати глава.
— Тогава моят кураж е взет назаем.
— Не взет на заем — поправи го майка му. — Оставен на съхранение. В нас. Също като в банка. Съхранихме го за теб, за да ти го върнем, когато се нуждаеш от него.
— Забави ни само банковия превод — допълни баща му.
— Колко пъти смятате, че сте ме спасявали от мен самия, докато траеше цялата тази драма?
— Аз мисля… шест пъти — предположи баща му.
— Не, осем — поправи го майка му.
— И двамата се мислите за много умни — усмихна се синът им.
— Аха.
— Да.
Почукване на вратата.
— Румсървис! — разнесе се глас.
Бащата отиде до вратата и попита, преди да отвори.
— Три доматени сока ли?
— Не, не, нищо подобно. Обяд. Сандвичи. Купа със сладолед.
Дори с това уверение бащата отстъпи настрана от вратата и я отвори дотам, докъдето позволяваше резето. Никой не стреля, а момчето с храната се засмя.
— О, всички забравят да махат това нещо. Случва се непрекъснато.
Джон Пол отвори широко и отстъпи така, че да се увери дали в коридора няма друг.
Докато келнерът минаваше през вратата, Питър се дръпна от пътя му точно навреме, за да види как майка му мушва някакъв пистолет обратно в чантата си.
— Откога започна да си събираш багажа? — попита я той.
— Откакто шефът на твоята компютърна охрана се оказа добър приятел на Ахил.
— Ферейра ли?
— Той е казал на пресата, че е инсталирал следящ софтуеър, за да открие кой е присвоил парите, и е бил поразен, когато се оказало, че си ти.
— О, разбира се, те са провели пресконференция срещу моята, нали?
— Но почти всеки е гледал твоята на живо, докато неговата е била просто цитирана. И всички чуха как обявяваш, че изпращаш финансовите документи на Хегемонията в мрежите.
— Но ние изтрихме сървъра.
— Не, първото нещо, което предприемат всичките новинарски организации, е да си направят копие.
Джон Пол бе приготвил масата, келнерът си беше отишъл, а вратата отново бе заключена.
— Хайде да ядем. Доколкото си спомням, тук готвят добре.
— Добре е да си бъдеш у дома — каза Тереза. — Е, не у дома, но във всеки случай в града.
Питър опита от храната и установи, че е вкусна.
Поръчали бяха точно сандвичите, които би поръчал и той. Ето колко добре го познаваха. Техният живот наистина бе съсредоточен върху децата им. Той например не би могъл да поръча техните любими сандвичи.