Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
— Хоуг! Хоуг! — като ехо повториха индианците.
— Времето е заличило следите на похитителите, затова нека нашият бял брат разкаже хода на събитията — отново заговори Черната светкавица. — Трябва да помислим върху създаденото положение.
Томек повтори подробно всичко, което знаеше за нападението, за безрезултатното преследване, като не забрави да каже и за съвещанието, направено с боцмана, госпожа Алан и шерифа. Едва довърши и Червения орел се обади:
— Вярно е, че аз не тръгнах е вас след похитителите, но два дни внимателно изучавах оставените следи. Бялата скуав греши, голямото куче на Бялата роза не е убито. Червения орел видя следите му, които се преплитат със следите на бегълците.
— А защо чак сега казваш това? — извика зарадван Томек. — Ако верният и умен Динго е жив, той рано или късно ще дотича при нас да иска помощ за Сали.
— Добрата вест е винаги желана — отвърна философски младият навай.
XIV
Затънтеният каньон
След разказа на Томек Черната светкавица се замисли и след дълго мълчание каза:
— Шерифът предполага, че нападението са извършили индианците пуеблоси. Това е напълно възможно. Наши разузнавачи са видели в подножието на планината Сиера Мадре малкото индианско племе зуни. Наистина това племе се занимава със земеделие и не съм чувал някога да е безпокоило съседите си, но вече от дълги месеци там не е валял дъжд и техните ниви може би не са родили нищо… Но ако са извършили нападението за грабеж, нямаше да вземат само петнайсетина коня и младата бяла скуав.
— Тия коне имат голяма стойност за всеки коневъд. Само за кобилата Нил’ши дон Педро предложи на шерифа след състезанието огромна сума — забеляза Томек.
— Хоуг! Мексиканецът дон Педро искаше да купи от шерифа кобилата Нил’ши ли? — учуди се Черната светкавица. — Нека нашият бял брат разкаже как стана това!
Когато Томек разказа за стълкновението с мексиканеца, индианецът каза:
— Пуеблото39 се намира на две вечери път от ранчото на дон Педро. Той е могъл да накара зуните да отвлекат Нил’ши и нейната собственица. Горделивият и отмъстителен мексиканец сигурно не е забравил за нанесената му от вас обида.
— И на мене такава мисъл ми се въртеше в главата — отвърна Томек. — Но в нападението са участвували само червенокожи.
— Ранчото на дон Педро гъмжи от индианци. Неговият баща е бил метис. Хоуг! Трябва да посетим тоя мексиканец. А сега ще отидем в нашия лагер, за да направим военно съвещание — реши Черната светкавица. — Трябва заедно да изработим план за действие.
— Много бих искал и моят приятел да дойде с нас — каза Томек, като си спомни, че в ранчото го чака боцманът и че е оставил писмо на шерифа.
— За оня бял ли говори моят брат, който даде тогава огнена вода на стражата?
— Да, това е моят приятел и опекун, боцман Новицки — потвърди Томек.
— След военното съвещание Малкия вожд ще изпрати на приятеля си вест. Червения орел ще занесе говорещата хартия40 — отговори Черната светкавица. — А сега да вървим колкото се може по-бързо.
Изгасиха огъня, заличиха всички следи подир себе си и вождът даде заповед да напуснат върха.
Въпреки тъмнината на нощта червенокожите бързо слизаха надолу по стръмния склон. Томек с мъка ги догонваше, защото тясната пътека, която се виеше над самата пропаст, едва се виждаше. Той въздъхна с облекчение чак в дъното на дълбокия дол.
39
Пуебло — селище, в което живеят пуеблоси. — Б.пр.
40
Говореща хартия — писмо.