Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че можем да направим много нещо за това, сър, докато те не променят мисленето и действията си.
— Страхувам се, че сте прав, Стив, и това ме стяга за гърлото.
— Мен също, сър. Но както знаете, няма какво да направим. Разбира се, някои хора мислят по друг начин тук.
Чарлз застана нащрек.
— Какво имате предвид?
Стив се опита да изглежда равнодушен.
— Ами, имаше доста разгорещен разговор през нощта за клана и за това, което те правят. Някои хора мислят, че имат право.
— А вие не мислите ли така?
Стив уж се замисли за момент, сви рамене и отговори:
— Не знам в какво да вярвам, сър. Човек не може винаги да се доверява на всичко, което чува и чете, така че не съм сигурен дали наистина са извършили всичко, за което ги обвиняват.
— Вие бихте ли се присъединили към такава група, за да накажете онези, които ни накараха и продължават да ни карат да страдаме толкова много.
Стив отново се престори, че се замисля.
— Трудно ми е да отговоря, сър. Никога не съм се натъквал на членове на клана. Не знам истината за тях.
— Аз обаче съм. Те ми изглеждат почтени, честни хора, които бранят приятелите, семействата си, и малкото, което им е оставила войната.
— Ами всичките линчове, палежи и грабежи, за които ги обвиняват?
— Предполагам, че не правят нищо по-лошо, отколкото това, което янките-мародери, като Шърман и войската му вършиха в Джорджия.
— Но кланът не напада ли невинни хора?
— Според това, което чувам или прочитам, те се насочват към политикани, предатели, хора от Лоялната лига, жестоки бивши офицери и размирни негри.
— Кое им дава правото обаче да отмъщават по такъв ужасяващ начин. Те могат и да правят грешки като убиват невинни хора и такива, които не се подчиняват на властта.
— Кой би могъл да прецени кое е правилно и кое погрешно, когато дойде време на война, омраза, отмъщение? Ако нещата бяха поставени на мястото им в тази държава и съдилищата не бяха против нас, нямаше да има място или необходимост от общества като…
Джини се върна и прекъсна разговора им. Тя хвърли поглед на Стив, после се усмихна и прегърна стария човек.
— Приятно ми е, че те виждам, татко.
— И на мен, дъще. Стив ми каза колко добре си се справила с обучението. Ще те погледам по време на пътуването.
— Беше трудно, татко, но всички преживяхме уроците.
— Бихте ли ме извинили двамата, имам някои мои лични работи. Приятен ден, госпожице Ейвъри, сър — Стив кимна на жената и ги остави сами.
— Този млад човек те харесва, момиче — каза й Чарлз.
— Какво? — попита тя. — Той ли ти каза това?
— Не точно, но се опитваше да размекне баща ти, за да се добере до тебе.
— Какво каза за мен?
— Не много, само те похвали колко добре си се справила тази седмица.
— Крайно време беше. Обикновено е скъп на комплименти или ги изпраща през задната врата.
Чарлз се засмя:
— Това е така, защото мъжете стават отнесени, когато са около момичетата, които харесват и желаят. Страхуват се да не сбъркат или да ги изплашат, преди да наберат смелост да ги ухажват.
— Да ме ухажва? — повтори тя и се засмя. — Не мога да си представя мрачен самотник като Стив Кар да дойде през нощта да иска от теб разрешение за разходка с мен под лунните лъчи — пошегува се тя.
— Той може да те изненада и да направи точно това.
— Да ме изненада? Това би ме побъркало направо.
Джини помогна на Луси Ийвс да сготви, да поднесе яденето и да измие чиниите. Тя и Чарлз хапнаха със семейството. Беше им приятен разговорът с Джеф и Луси, а изглеждаше, че симпатията е взаимна.
След това почти всички се събраха в центъра на лагера около разгорилия се огън, за да попеят, побъбрят, да послушат музика, да потанцуват — с изключение на тези, които вярваха, че е грешно да се танцува в неделя. Празнуваха края на своята работа и началото на едно приключение. Всички бяха весели и отпуснати. Музиката идваше от една устна хармоника, акордеон и фидъла на Джордж Амърсър. Тупаха с крака по земята. По-големите деца също се включваха в забавата.
Чарлз приказваше с Ед Кинг, а Джини беше с приятелките си.
— Иди го покани да танцувате — предложи Ръби с усмивка.
— Не бих могла. Може и да не знае как да танцува и да се почувства неловко. Освен това би било нахално от моя страна — отговори Джини. Беше силно изкушена да бъде смела.
На Стив му се искаше да провери кафезите за пилета, които Чарлз беше донесъл със себе си. Знаеше обаче, че птиците биха вдигнали много шум. Той се беше опитал да ги проучи, докато помагаше на Чарлз, но не успя. Когато забеляза, че Кати Кинг го наблюдава, разбра, че ще го покани на танц. Предотврати това, като се приближи до Ана Ейвъри и я покани. Тя беше учудена. Стив грабна ръката й и я издърпа напред, за да се присъединят към другите двойки.