Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
Погледът й беше ясен и много, много бдителен.
— Радвам се да те видя, лейтенант — каза Рейнър. — Тъкмо се оплаквахме от съдбата си.
— Бях наблизо и дочух стрелба — отбеляза Кериган. — Какво е положението?
— Арклит, със спуснати понтони, между сградите — отвърна Рейнър. — Подкрепен от цял взвод пехотинци.
— Това ли е всичко? А аз си помислих, че имате проблеми.
— Ще бъдем благодарни на всякаква помощ, мадам — каза ухилено Рейнър.
— Лесна работа — заяви Кериган, посягайки през рамо, и издърпа шрапнеловата пушка, сякаш вадеше сабя от ножницата й. — Залейте ги с огън, така че да не могат да надигнат глави, докато се промъквам към тях, става ли?
— Левият или десният фланг? — попита Рейнър.
— Левият, струва ми се — отговори Кериган и отново се усмихна. Това просто подчерта дивия поглед в очите й. — Твоето ляво, Джими.
— Нямаш проблем, Сара — каза Рейнър.
Кериган натисна нещо върху пояса си. Нейното маскировъчно устройство се включи и тя се разтвори във въздуха, докато Рейнър ревеше заповеди към оцелелите от отряда си. Гаусовите пушки се закашляха и изсипаха свой собствен унищожителен облак от шипове в отговор на огъня на войниците от Конфедерацията. Внезапната им атака накара пехотинците да замлъкнат, но ударното оръдие на Арклита продължи да изстрелва големите си снаряди над главите на бунтовниците.
— Смяташ ли, че тя ще се справи, „Джими“? — попита Майк.
Джеймс Рейнър се изчерви и сви рамене под бронята си.
— Най-вероятно. Но това няма да има никакво значение, ако не успеем да си извикаме кораб, който да ни измъкне от тази дупка.
Пелена от дуелиращите се шипове на Импейлърите летеше между двата лагера и Майк се зачуди как Кериган съумяваше да танцува по такова бойно поле. Един заблуден изстрел беше достатъчен, за да свали маскировката й, и ако гаусовите пушки я улучеха, тя щеше да кърви като всеки друг войник.
След това далечният фланг на отряда на Конфедерацията започна да се разпада под акомпанимента на пронизителния вой на шрапнеловата пушка. Един след друг, пехотинците на Конфедерацията потръпваха и падаха, покосени от невидим снайперист, и защитата им се оголи тотално, когато те започнаха да стрелят напосоки към предполагаемия си нападател.
Имаше проблясване и Сара Кериган се появи за миг върху барикадата от потрошени коли. Тя изчезна с ново блещукане, а въздухът около нея беше обсипан с шипове.
Рейнър изрева за атака и оцелелите от отряда му се надигнаха иззад скривалищата си и се затичаха през площада. Тежките им ботуши раздробяваха имитацията на гранит, от която беше направен паважа.
Защитната линия от пехотинци на Конфедерацията около танка беше обърната в бягство, но Арклитът, който охраняваха, продължаваше да обстрелва позицията на бунтовниците. 80-милиметровите му дула бързо пренасочиха стрелбата си към атакуващите мъже на Рейнър, докато главното ударно оръдие се извърташе около оста си, като не спираше да бълва 120-милиметровите си снаряди.
Кериган се появи отново, този път върху бронята на обсадния танк, точно под голямото оръдие. Тя забучи цевта на шрапнеловата си пушка в отвора на кулата, след което направи салто встрани, докато огънят на пехотинците се съсредоточаваше върху нея.
Майк си помисли, че можеше да чуе усилващия се вой на пушката, включена на претоварване, и извика предупредително. Рейнър и хората му не се нуждаеха от това и моментално потърсиха прикритие.
Червени пламъци разцъфтяха в основата на кулата на танка и взривът разпръсна оцелелите пехотинци. По-малките оръжия замлъкнаха, но голямото оръдие продължи обиколката си, изстрелвайки снаряд след снаряд докато се въртеше, тъй като компютърът му беше зациклил.
Ударното оръдие отнесе ъгъла на една от двете сгради до него и земята под тях се разтресе. Това не намали инерцията му и дулото му беше нажежено до червено, докато то се опитваше да продължи да се върти, но вече беше хванато в капан под зданието. То не спираше да стреля и огромният небостъргач потрепери под непрекъснатата атака. Горният капак на танка се отвори и екипажът му се опита да излази навън. Те бяха досущ като клоуни от цирка, изскачащи от претъпкана кола.
Бегълците не успяха да се измъкнат. Имаше трус, чиито вълни се разляха по целия площад, и изтормозената сграда се срути върху танка в нейните основи. Тонове стомана и мазилка се стовариха едни върху други, вдигайки облаци от горещ прах. Едва след падането на небостъргача, Арклитът най-накрая спря да стреля.