Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Вие не разбирате, лорд Монджой… Неотдавна преживях ужасни страдания…
— Да, два дена в пущинака — отвърна Монджой и на Кет й се стори, че в думите му може да се открие известна доза състрадание.
Обнадеждена, тя го погледна в очите.
— След скока в крепостния ров! Зъзнех ужасно, бях гладна и жадна…
— Колко странно! След всичко, което бях чул за този Сребърен меч, бях убеден, че добре ще се грижи за вас. А уж ми е задължен, защото както е видно, се подвизава предимно из моите земи. В колибата имаше празен мях от вино.
— Зная — Кет се опитваше да говори колкото е възможно по-непринудено. — Всъщност пихме вино, аз също — твърде много…
— Моля, госпожице?
— Ах, нищо, господине! Не разбирате ли? Бе наистина ужасно.
Тя едва не отстъпи пред гнева, прозвучал в този въпрос. Тя се гневеше на самата себе си, че е загрижена и се бои за Сребърния меч. Бе му длъжница, въпреки че той й дължеше още повече!
— Не — побърза да каже тя. — Само че, когато се опитах да избягам…
— Защо е трябвало да бягате от мъжа, спасил ви от Дьо Ла Вил и дал ви подслон само за да може след време да ви предостави на мен?
— Да ме предостави на вас… — гневно поде тя, но обузда гнева си. — Господине, както изглежда, днес всеки мами всекиго. Не смеех да се доверявам на когото и да било. Нямах представа за плановете на Ричард, преди Сребърния меч да ме извести за това. Как можех да знам на какво трябва да вярвам?
— Ох!
— Сега разбирате, нали? Ще ми дадете ли време?
— Не, госпожице. Днес следобед ще се оженим.
— Ох, нищо не разбирате.
— Вие сте тази, която не разбира нищо — нетърпеливо я прекъсна той. — Изглежда назряват размирици и аз няма да наливам масло в огъня и да подклаждам гражданската война, като дори още миг оставя беззащитна една примамлива плячка, така че всеки да може да протегне ръка към нея.
— Но…
— Вярвате ли, че Дьо Ла Вил няма да повтори опита си да завладее вас и замъка? Да, госпожице, вие сте важна личност. Вашият замък също е важен. Рискът да загубим тази твърдина е твърде голям, затова пропуснах битката за Ерусалим. А сега не бих желал да влизам в по-нататъшни дискусии с вас.
— Тогава, господине, ще се наложи пред олтара да ви откажа съгласието си! Нямах време да подготвя душата си, да поговоря с изповедника си…
— Искате да подготвите душата си? Госпожице, вие ще се омъжвате, няма да умирате. А в случай че имате нужда от изповедник, с удоволствие ще ви изпратя един свещеник.
— Забравете свещеника. Нямам чак толкова тежки грехове!
Наистина ли, питаше се тя. Ами последната нощ?
— В случай че бихте желали да направите някакви признания, с готовност ще ви изслушам — хладно и изпитателно наблюдаваше лицето й той.
— По-скоро адът ще замръзне, господине!
— Тогава сама си бъдете съдник, докато се къпете. Започвам да губя търпение.
— Аз също! Неотстъпчивостта ви ми се струва твърде неподходяща за един рицар. Не съм готова за женитба…
— Кой е, госпожице?
— И не съм готова да споделям нищо с вас.
— Колко жалко, въпреки това ще станете моя жена.
Тя размишляваше светкавично.
— Е, добре. Съгласна съм с женитбата, ако се закълнете пред Бог да не спите в една стая с мен.
Монджой повдигна вежди развеселен.
— Значи трябва да се откажа от съпружеските си права?
— Точно така. Ако ми дадете година време, може би… — Мъжът се смееше и Кет бързо се поправи: — Шест месеца.
— Шест часа, може би. Зависи от настроението ми. Но уверявам ви, че скоро ще ме познавате много добре.
Кет го наблюдаваше занемяла и искаше да е мъж, за да може да извади меча си срещу него. Веднъж вече бе го сторила, бе надвита без никакво усилие и напердашена като дете. Сега той не би дръзнал да се държи по същия начин. Кет е дама, а тогава той я бе взел за селско момиче.
Ех, ако можеше да завърже ръцете му на гърба и след това да го прободе!
Тези мисли не я утешиха ни най-малко. Тази вечер той щеше да се ожени за нея и малко по-късно — да разбере, че не се е сдобил с девствена невеста.
— Копеле! — изфуча тя, без да забележи огъня, горящ в очите му. — Ако наистина се ожените за мен, горчиво ще съжалявате, господине.
Монджой гневно направи знак с ръка.
— Моля, госпожице! Вече съжалявам. Въпреки това ще ви отведа пред олтара. И ако се държите подобаващо, церемонията би трябвало да премине безпроблемно. Ако не… — той не довърши. — Независимо как — заплашително добави той, — ние ще се оженим.
Кет потисна страха си.
— Няма да приема подобна съдба доброволно. Този замък е мой, мое наследство, и аз…
Тя занемя, защото Монджой се бе насочим право към нея. Няма да бяга. Графът не би посмял да използва насилие под собствения й покрив.