Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Господине, предупреждавам ви…
— И аз ви предупреждавам, госпожице. Ще броя до две. Все още имате време да изкачите тези стъпала и отидете да се изкъпете. В противен случай сам ще ви занеса горе.
— Не, господине, няма да го направите!
— Едно.
— Не!
— Да!
Дъхът й секна от изумление, когато мъжът не особено внимателно я вдигна на ръце. За да запази равновесие, Кет неволно го прегърна през врата, съзирайки сребристия блясък в очите му.
След това преглътна, надвивайки страха си, извика и удари гърдите му с едното от юмручетата си. Това ни най-малко не разколеба Дамиан, който я носеше нагоре по стълбите към спалнята й. Мари и Хауърд все още стояха пред вратата, нервно кършейки пръсти.
— Махнете се от пътя ми! — с гръмотевичен глас нареди Монджой.
— Мари… — задъхвайки се понечи да каже нещо Кет.
Само че Мари не желаеше да слуша и изчезна надолу по стълбите, следвана от Хауърд. Монджой внесе годеницата си в стаята и затвори вратата с ритник. Кет отчаяно се въртеше в ръцете му.
— Скъпа моя, рискувате задните ви части значително да пострадат — заплаши я той.
Когато Монджой най-сетне я пусна на земята, заслепена от гняв, тя се нахвърли върху му.
— Презрян негодник!
Мъжът все още не бе свършил с нея. Той свлече наметката от раменете й и погледът му спря върху роклята, която някога бе подарил на госпожица Алиса. След миг се взря в очите на Кет. Искаше да си вземе роклята обратно, тук и сега.
— Не! — извика Кет, обръщайки му гръб, за да избяга, но Дамиан я сграбчи за косите и я издърпа обратно. Момичето се възпротиви със сълзи на очи, но той не знаеше милост — развърза връзките на корсета и издърпа надолу бялата ленена дреха, която се свлече на пода. Без да обръща внимание на писъците на годеницата си, Монджой отново я вдигна и Кет усети безцеремонните му, груби ръце на войник върху нежната си кожа. Момичето напразно се бранеше, а когато той я потопи във водата, изгубила самообладание, жадно пое въздух.
Водата я бе покрила цялата. Кет, изплува кашляйки и плюейки, а в погледа й бе изписана цялата омраза, изпълваща душата й. Когато най-сетне си възвърна гласа, прошепна само:
— Копеле.
Монджой невъзмутимо кимна.
— Повярвайте ми, госпожице, желая ви здраве и дълъг живот. Докато Дьо Ла Вил се стреми единствено към задоволяване на похотливите си желания, аз бих се отнасял внимателно с вас…
— Внимателно! — изфуча тя. — Внимателен ли бяхте току-що?
— Държанието ми ще зависи единствено от вас — дланта му докосна гърба й и Кет почувства объркващата, изкусителна милувка на пръстите му. От дълбокия му глас по тялото й пробягаха тръпки. — Мога ли сега да ви оставя да се изкъпете, без да се притеснявам повече? Или имате нужда от помощ — да измия косата ви, да ви изтъркам гърба?
— Не!
Монджой се поклони вежливо и според етикета, след което напусна стаята. Известно време Кет остана като замаяна във водата, която постепенно изстиваше. След това невъздържано изруга. Тя чу вратата да се отваря предпазливо, хвана с треперещи пръсти ръба на ваната и се извърна, готова да възобнови съпротивата. Този път не бе Монджой, а Мари, която влезе и затвори вратата след себе си.
— Госпожице Кет! Венчавката трябва да се състои до един час. Дойдох, за да ви помогна — тя с бързи крачки се отправи към тоалетната масичка, взе уханен тоалетен сапун и гъба, след което започна да мие косата на господарката си.
Почти обзета от паника, Кет се извърна към нея.
— Не мога да се омъжа за него!
— Е, да, малко е страшничък, но ако се покажете по-благосклонна…
— Нищо не разбираш! Не мога да се омъжа за него! По много причини… Навярно е имал половината жени в двора на Ричард. Веднъж кралица Елеонор каза, че един мъж може да прави всичко, което му е по душа и тя смяташе, че Хенри се бил впуснал в любовни авантюри дори с овците на Розмънд Клифърд! Но което е позволено на мъжа, не важи и за жената.
— За какво говорите, госпожице?
Кет тъжно поклати глава. Невъзможно й бе да сподели с камериерката си случилото се през изтеклата нощ. Толкова желаеше да разкрие сърцето си пред майчински грижовната приятелка… Но Мари не би я разбрала, така че отговорът бе съвсем лаконичен:
— Наистина, не мога да се оженя за него.
— Изплакнете сега сапуна от косата си.
Кет не помръдна и Мари сложи длан върху главата й, за да я натисне във водата.
Когато Кет отново извади глава над водата, Мари насапуниса гърба й.
— Със сигурност всичко ще се оправи, госпожице. Само помислете! Крал Ричард е изпратил този мъж, един от най-добрите си войни, само заради вас. Значи графът не е толкова лош. Чувала съм, че бил верен и всеотдаен към госпожица Алиса…