Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Силен трясък прозвуча в кораба и върна Елзевир към действителността.

— Силки! Какво беше това? Нещо се развърза… — Защитната противотежест на пашкула я направи неподвижна. Тя не можеше да премести пръст, не можеше на милиметър да повдигне глава; не можеше да направи нищо, освен да гледа право пред себе си към блестящия рак, ширнал се на екрана пред тях.

„Ръчен часовник“.

Тя въздъхна с раздразнение и облекчение като видя, че той се удари в двойната звезда на долната половина на екрана.

— Беше ми съвсем нов! — образите на звездите отплуваха към центъра на екрана, Черната дупка беше звездна корона, символ на нейната власт над самата светлина… Небрежност! Нещо по-голямо от часовника, оставено незавързано, можеше да пробие корпуса. — Много пъти съм минавала по този маршрут; очевидно годините си казват думата. Т. Дж. ми беше опора, Силки… а него го няма. — Тя усети леко разтърсване. Погледна отново и видя пред тях звездното поле. Пътят им към гибелта се осветяваше само от слой червеникава адска светлина.

— Тя контролира полевите стабилизатори, Силки, иначе досега да сме направили салто. Знаех, че ще ни преведе.

Ами ако това повреди ума й? Ако се случи нещо на момичето, тя никога няма да ни прости. Никога. За няколкото дни момичето потвърди онова, в което Т. Дж. винаги бе вярвал. Гъвкава и независима, Муун бе започнала да се възстановява от бързото преселение и започна да достига възможностите, които й предлагаха за изкупление. В семпъл, привличащ окото летателен костюм, вместо в дрехи от сив домашнотъкан плат не можеше да се разбере, че това е обикновен гражданин от долните класи на Хийгемъни, смятан за недостоен поради ограничените си знания. Но сибилската организация на цивилизацията, далеч по-съвършена от тяхната, я бе намерила за достойна.

Мечтата на Т. Дж. беше някой ден всички интелигентни същества да имат равен шанс за реализация на възможностите си-. По тази причина той бе започнал да извършва контрабандни доставки на Тийумат, въпреки безплодните протести на Елзевир, че се превръща в обикновен контрабандист.

— Има контрабандисти и контрабандисти, любов моя — беше й казал той усмихнат. Оттогава тя знаеше, че никакъв човешки протест не може да заглуши вътрешния глас, който го насочваше… дори и нейният.

Хийгемъни спираше развитието на собствената техническа база на Тийумат, като налагаше ограничения и ембарго (тя все още си спомняше как звучаха неговите лекции в препълнения им апартамент); поддържаха жителите на ниво на пеленачета, даваха им избрани играчки, които по-късно техните родители господари могат да направят безвредни. И всичко това заради тази ценна гадост, водата на живота, която съблазняваше привилегированата Хийгемъни с надеждата за вечен живот.