Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Голдмунд стоеше и наблюдаваше своето произведение. Съзерцанието започна като почит пред паметника на неговата първа младост и приятелство, а завърши с буря от грижи и тежки мисли. Сега тук стоеше сътвореното от ръцете му и красивият апостол щеше да остане, и неговият нежен цъфтеж никога нямаше да свърши. Той обаче, който го бе създал, трябваше вече да се сбогува със своята творба и още утре тя нямаше да му принадлежи, защото нямаше да чака ръцете му — да расте и се разцъфва под тях, нямаше да бъде за него вече убежище, утеха и смисъл на живота. Той самият оставаше опустошен. И му се стори, че би било най-добре днес да се сбогува не просто с този Йоан, а веднага и с майстора, с града и е изкуството. Нямаше какво повече да прави тук; в душата си не намираше други образи, които би могъл да сътвори. Оня копнежен образ на образите, фигурата на майката човешка, още бе недосегаем за него и за дълго щеше да бъде. Трябваше ли сега отново да се залови да полира фигурите на ангелчета или да изрязва орнаменти?
Той се сепна от съзерцанието си и тръгна към работилницата на майстора. Пристъпи тихо и постоя до вратата, докато Никлаус го забеляза и извика:
— Какво има, Голдмунд?
— Моята фигура е готова. Навярно преди да обядвате, бихте ли дошли оттатък да я видите.
— На драго сърце ще дойда, още сега. Двамата отидоха в бараката и оставиха вратата отворена, за да бъде по-светло. От дълго време Никлаус не бе виждал фигурата, за да не пречи на Голдмунд, докато работи. Сега той наблюдаваше произведението мълчалив и внимателен, затвореното му лице се озари, стана красиво. Голдмунд видя строгите сини очи на Никлаус да се развеселяват.
— Добра е — каза майсторът, — много е добра. Това е твоето произведение на калфа, Голдмунд. Ти се изучи. Ще покажа твоята работа на онези от сдружението и ще изискам да ти дадат за това майсторско свидетелство, заслужаваш го.
Голдмунд малко държеше на сдружението, но знаеше какво признание означават думите на майстора и се зарадва. Когато Никлаус още веднъж обиколи фигурата на Йоан, с въздишка каза:
— Тази фигура е проникната от благочестие и яснота, тя е сериозна, но е изпълнена и от щастие и мир. Човек може да си помисли, че е направена от някого, на чието сърце е много светло и радостно.
Голдмунд се усмихна.
— Вие знаете, че във фигурата не съм изобразил себе си, а моя най-обичан приятел. Той е, който внесе яснотата и мира в образа, не аз. Собствено не аз бях този, който направи фигурата, той я внесе в душата ми.
— Така трябва да е — каза Никлаус. — Загадка е по какъв начин възниква подобен образ. Аз не съм точно от най-скромните, но трябва да кажа: създадох много изображения, които далеч отстъпват на твоето не по изкуство и грижливост, а по истинност. Е, да, ти сам добре знаеш, че такова произведение не може да се повтори. Това е тайна.
— Да — каза Голдмунд, — когато фигурата бе завършена и аз я огледах, си помислих: ти никога няма да можеш да направиш още нещо такова. И затова, майсторе, съм наясно, че скоро отново ще поема странстването.
Учуден и недоволен, Никлаус го погледна. Очите му отново бяха станали строги.
— После ще говорим за това. За теб би трябвало работата да започва истински едва сега, действително моментът не е такъв, че да си тръгнеш. За днес обаче си отдъхни, празнувай, а на обяд ще бъдеш мой гост.
Когато наближи обяд, Голдмунд се появи, сресан и измит, облечен в празничните си дрехи. Този път знаеше какво означава да бъде поканен от майстора и какво рядко благоволение е да седнеш на масата с него. Докато се изкачваше по стълбището към коридора, препълнен с фигури, в сърцето му отдавна нямаше толкова много страхопочитание и плаха радост, както навремето, когато за първи път с разтуптяно сърце бе пристъпил в тези красиви тихи помещения.
И Лизбет бе нагласена, и на шията си носеше огърлица с камъни, а на масата освен шаран и вино му поднесоха още една изненада. Майсторът му подари кожена кесия и две златни монети в нея — възнаграждението на Голдмунд за завършената фигура.
Този път той не седя безмълвен, докато бащата и дъщерята разговаряха. Двамата се обръщаха към него и се чукаха с чашите. Очите на Голдмунд бяха прилежни, той използваше възможността внимателно да наблюдава красивото момиче с благородното и малко високомерно лице и очите му не премълчаха колко много то му харесва. Лизбет се държеше внимателно, но това, че не почервеня и не се смути, го разочарова. Голдмунд отново най-искрено желаеше да накара красивото неподвижно лице да заговори и да го принуди да издаде тайната си.