Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Когато за първи път стигна до това познание, Голдмунд беше натъжен до смърт. За да направи някакви приятни ангелски фигурки или други дреболии, пък били те и много хубави, не си заслужаваше да бъде художник. Навярно за други, за занаятчиите, за гражданите, за кротките, доволни души това може и да бе награда, за него обаче не. Той смяташе, че изкуството и художественотворческите дела се лишаваха от стойност, ако не горяха като слънце, ако не бяха силни като буря, а носеха само удобство, само приятно чувство, само дребно щастие. Голдмунд търсеше друго. Не беше работа за него красиво да позлати е блестящ варак една нежна, изрязана като дантела корона за Дева Мария, дори и добре да му платяха. Защо майстор Никлаус приемаше всички тези поръчки? Защо държеше двама помощници? Защо с часове стоеше с аршина в ръка и слушаше господата от кметството, от общината или представителите на манастирски колегии, които му поръчваха някакъв портал или един амвон? Правеше го по две причини: защото държеше да бъде прочут и засипан с поръчки майстор и защото искаше да натрупа пари, не за големи начинания или удоволствия, а за дъщеря си, която отдавна вече беше богато момиче, пари за нейната зестра, за дантелени яки и дрехи от брокат и за орехово брачно легло с камара скъпи завивки и ленено спално бельо, сякаш красивото момиче не можеше да познае любовта също толкова добре и във всеки таван на плевня за сено.
В часовете на такива наблюдения у Голдмунд дълбоко се вълнуваше кръвта на майката, гордостта и презрението на бездомния към ония, които водеха уседнал живот и бяха богати. Понякога занаятът и самият майстор му ставаха противни като вкиснат фасул и често той беше близо до мисълта да избяга оттук.
И майсторът вече на няколко пъти гневно бе съжалявал, че се поддаде на този муден и ненадежден младеж, който често поставяше търпението му на сериозно изпитание. Това, което бе узнал за поведението на Голдмунд, за безразличието му към пари и имот, за неговата склонност да пилее, за любовните му увлечения и честите сбивания, не можеше да го настрои по-благосклонно; бе взел при себе си циганин, човек, на когото не можеше да се довери. Не беше му убягнало и това с какви очи този скитник наблюдаваше дъщеря му Лизбет. И ако все още проявяваше към него повече търпимост, отколкото би желал, то го правеше не от съзнание за дълг или от страхливост, а заради фигурата на апостол Йоан, която виждаше да възниква. С чувството на любов и душевно родство, което не признаваше напълно и пред себе си, майсторът виждаше как този циганин, дошъл при него от горите с първата толкова вълнуваща и толкова хубава, но доста несръчна рисунка, заради която тогава го бе оставил тук, бавно и в зависимост от настроенията си, ала упорито и безпогрешно оформя дървената фигура на апостола. Тя ще бъде, в това майсторът не се съмняваше, въпреки всички капризи и прекъсвания на работата, някога завършена и ще стане произведение, каквото никой от неговите калфи никога нямаше да съумее да направи, каквото не се удаваше много пъти и на големите майстори. Колкото и много неща да не харесваше у своя ученик, колкото и укори да будеше у него той, колкото и често да го гневеше, майсторът никога не каза нито дума за Йоан.