Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Освен това имаше още едно лице, което живееше в душата на Голдмунд, без да му принадлежи напълно и което той горещо желаеше някога да улови като художник и да го изобрази, но то винаги отново му се изплъзваше и се забулваше. Това беше лицето на майката. От дълго време то вече не беше същото, каквото бе в миналото; след разговорите с Нарцис му се бе явило от глъбината на тъжните спомени. В дните на странстване, в нощите на любов, във времената на копнеж, във времената на опасност за живота и близост до смъртта майчиното лице бавно се бе променяло и обогатявало, беше станало и по-дълбоко, и по-различно, то вече не беше образът на собствената му майка, от нейните черти и цвят постепенно се бе получил не личен майчин образ, а образът на една Ева, на майката човешка. Така както майстор Никлаус в някои от своите Мадони бе предал образа на страдащата Божия майка със съвършенство и сила, които изглеждаха на Голдмунд ненадминати, той самият се надяваше някога, когато стане по-зрял и по-уверен в умението си, да оформи образа на светската, на Ева — майката, такава каквато тя беше в най-старото и най-обичаното светилище на сърцето му. Но вътрешният, нявга само споменен образ на собствената майка и на любовта му към нея беше в процес на постоянни промени и растеж. В този първичен образ бяха проникнали чертите на циганката Лизе, чертите на рицарската дъщеря Лидия и на някои други женски лица, дооформяха го не само лицата на всички някога обичани жени, а и всяко разтърсване, всеки опит, всяко преживяване го доизвайваше и оставяше свои следи. Защото това лице, ако по-късно някога му се удадеше да го направи видимо за другите, не трябваше да представлява определена жена, а самият живот като прамайка. Често смяташе, че вижда това лице, понякога то му се явяваше насън. Но той не би могъл да каже нищо за лицето на Ева и за това, което искаше да изрази, освен че трябваше да разкрие насладата от живота в най-интимното й родство с болката и смъртта.
В течение на една година Голдмунд беше научил много. В рисуването бързо бе стигнал до голяма сигурност и заедно с дърворезбата при отделни случаи Никлаус му даваше да се опита да моделира и глина. Първото сполучливо произведение беше глинена фигура, висока цели две педи: тя бе сладко, изкусително изваяние на малката Юлия, сестрата на Лидия. Майсторът похвали тази работа, но желанието на Голдмунд да я излее от метал той не изпълни: на него фигурата му изглеждаше твърде недевствена и светска, така че не би могъл да й служи като един вид кръстник. После се залови на работа за фигурата на Нарцис: Голдмунд я изпълняваше от дърво, и то в облика на апостол Йоан; Никлаус искаше, ако излезе сполучлива, да я включи към фигурите от едно разпятие, за каквото имаше поръчка от дълго време; двамата му помощници работеха изключително върху нея, а после щяха да я предоставят на майстора за сетното й дооформяне. Голдмунд работеше над фигурата на Нарцис с дълбока любов. В тази работа той отново намираше себе си, своето изкуство и своята душа, колкото пъти излезеше от релсите, а то се случваше нерядко: флиртове, празници на танците, запивания, гуляи с другари, игра на зарове, а често и сбивания го увличаха буйно. Така че за един или за няколко дни избягваше работилницата или се залавяше за работа объркан и навъсен. Но върху своя апостол Йоан, чийто свиден замислен образ все по-чист изпъкваше от дървото, Голдмунд работеше с преданост и смирение само в часовете, когато се чувстваше готов за това. В такива часове той не беше нито радостен, нито тъжен, не мислеше нито за насладата от живота, нито за преходността му; в неговото сърце се връщаше онова страхопочтително, светло и чисто настройващо го чувство, с което някога бе предан на приятеля си, и се радваше, че бива воден от Нарцис. Не беше той, който стоеше тук и по собствена воля създаваше един образ; много повече другият, Нарцис, бе този, който си служеше с ръцете му на творец, за да изтръгне от тленността и променливостта на живота чистия образ и да го представи в неговата същност. По този начин понякога с тръпка Голдмунд усещаше как възниква истинското художествено произведение. Така бе възникнала и незабравимата Мадона на майстора, която оттогава в някои неделни дни отново бе ходил да види в манастира. Така по тайнствен и свят начин бяха възникнали и няколко от много хубавите стари фигури, които майсторът бе оставил горе в коридора. Така нявга ще възникне и оня образ, другият, единственият, който засега бе по-тайнствен и по-достолепен, образът на майката човешка. Ех, ако изпод човешките ръце би могло да излизат единствено такива творби на изкуството, така свети, необходими и неопетнени от никакъв интерес и от никаква суетност! Но това не беше така, той отдавна го знаеше. Човек бе в състояние да създаде и други картини, хубави и очарователни неща, направени с голямо майсторство, те можеха да красят църкви и общински зали за радост на любителите на изкуството. Да, красиви неща, но не свети, не истински образи на душата. Голдмунд познаваше такива неща, създадени не само от Никлаус, а и от някои други майстори, които при цялата прелест на въображението и цялата грижливост на обработката все пак си оставаха само играчки. Той го знаеше за свой срам и тъга и в собственото си сърце и със собствените ръце бе усещал как един художник може да създава на света такива хубави неща, с наслада от личното си умение, от честолюбие, от влечение към играта.