Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
В изкуството и в това да бъде човек на изкуството за Голдмунд се откриваше възможността да примири собствените си дълбоки противоречия или поне една прелестна, винаги нова символика за разлома в неговата природа. Но изкуството не беше чист дар, то в никакъв случай не се получаваше безвъзмездно, а струваше твърде много, изискваше жертви. Повече от три години Голдмунд бе жертвал за него най-възвишеното и онова, от което най не можеше да се лиши и което познаваше както любовната наслада — свободата. Той бе принесъл в жертва свободата си — да броди из безграничното, самовластния живот на странник, самотата и независимостта. Другите могат да го смятат за доста капризен, непокорен и своеволен, когато понякога той гневно изоставя работилница и работа — за него самия обаче този живот беше робство, което често го ожесточаваше до непоносимост. Не майсторът беше този, на когото трябваше да се подчинява, нито бъдещето, нито потребното, за да оцелее — а самото изкуство. Изкуството, това привидно толкова одухотворено божество, изискваше твърде много обикновени неща. То имаше нужда от покрив над главата, от инструменти, от дърво и глина, от бои и злато, изискваше труд и търпение. За него Голдмунд бе жертвал стихийната свобода сред горите, опиянението от далечината, тръпчивата наслада от опасността, гордостта от лишенията и трябваше отново и отново да му принася жертва, макар едва да поемаше дъх и да скърцаше със зъби.
Една част от пожертваното той си възвръщаше — малко отмъщение за заробващия ред на сегашния му уседнал живот бяха известни приключения, свързани с любовта, и сбивания със съперници. Цялата ограничавана стихийност, цялата потискана сила на неговия характер избликваше през тези аварийни отвори; стана известен побойник, от когото се страхуваха. На път към някое момиче или завръщайки се вкъщи след танци, можеше да бъде нападнат в тъмна уличка, да получи няколко удара с тояга и светкавично да се преметне, от защита да мине в нападение, задъхан да се притисне до задъхания си неприятел и да му стовари юмрук под брадата, да го влачи за косата или здравата да стисне шията му — ето кое му действаше благотворно и за известно време го лекуваше от мрачните капризи, а и на жените се харесваше.
Всичко това изпълваше дните му богато и всичко имаше смисъл, докато продължаваше работата над апостол Йоан. Тя се проточи дълго, но последните най-фини моделирания на лицето й ръцете Голдмунд извърши при тържествено и търпеливо съсредоточаване. Той довърши работата си в малка дървена барака зад работилницата на калфите. Настана утринният час, когато фигурата беше готова, Голдмунд взе една метла, грижливо измете бараката, с четка нежно изчисти последния дървесинен прах от косите на своя Йоан и после дълго стоя пред него, час и повече, обзет от празничното чувство за рядко голямо преживяване, което навярно някога ще се повтори в живота му или може би ще остане само и единствено. Сърцето на мъжа в деня на сватбата му или в деня на рицарска битка, на жената след първото раждане навярно бива бълнувано от подобни чувства — висока посветеност, крайна сериозност и по същото време вече тайнствен страх пред мига, в който възвишеното и неповторимото ще бъде изживяно, отминало, приключено и погълнато от обичайния ход на всекидневието.
Голдмунд стоеше прав и виждаше своя приятел Нарцис, предводителя му от младежките години, застанал с внимателно заслушано, високо вдигнато лице, облечен в одеждите и в ролята на красивия любим апостол с израз на смирение, преданост и благочестивост, който бе като разцъфнала пъпка на усмивка. На това красиво, благочестиво и одухотворено лице, на тази стройна, сякаш полюшваща се фигура, на тези прелестни и благочестиво издигнати дълги ръце не бяха непознати болката и смъртта, макар да бяха изпълнени от младост и вътрешна музика; но на тях им бяха непознати отчаянието, безредието, отклоняването. Все едно дали зад тези благородни черти душата беше радостна или тъжна, тя бе чисто настроена, в нея не звучеше никакъв дисонанс, нямаше нищо нехармонично.