Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Обикновено Роана не спореше с тях, но сега бе изтощена, а всяка клетка в тялото й все още трептеше от срещата с Уеб.
— Това, което всъщност ви безпокои — започна безизразно тя, — е, че той ще си спомни как му обърнахте гръб, когато имаше нужда от подкрепата ви, и ще ви предложи да си намерите друго място за живеене.
— Роана! — ахна оскърбено Глория — Как можеш да кажеш такова нещо? Какво трябваше да направим, да скрием един убиец от закона?
С нищо не можеше да промени мнението им, а освен това бе прекалено уморена, за да продължи да опитва. Нека Уеб сам се справя с тях, когато се върне. Имаше само толкова енергия, колкото да помисли за перспективата. Ако го бяха смятали за страшен преди, какво ли щяха да кажат, след като разберат пред какво се изправят сега. Той бе много по-неотстъпчив и твърд от преди.
Като остави Глория и Харлан да изливат яростта си върху кокосовия кейк, Роана едва се качи по стълбите. Лусинда вече си бе легна, напоследък лесно се уморяваше, което бе още един признак на влошаващото й се състояние, и често към девет вече бе в леглото. Утре сутрин щеше да има достатъчно време, за да й съобщи, че Уеб си идва у дома.
Роана се надяваше, че самата тя ще успее да поспи малко.
Ако желанията бяха действителност… Няколко часа по-късно тя погледна светещия циферблат на часовника и видя, че наближава два. Очите й горяха от безсънието, а умората й така бе натежала, че не можеше да мисли, но сънят бе, както винаги, далеч от нея.
Бе понесла много нощи като тази, очаквайки безкрайната тъмнина да просветне в утро. Всички книги за безсънието съветваха потърпевшия да стане от леглото, за да не го превръща в място на своето страдание. Роана вече бе пробвала този начин, но книгата изобщо не й бе помогнала. Понякога четеше с часове, понякога редеше безкрайни пасианси, но през по-голямата част от времето просто стоеше в тъмното и чакаше.
Точно това правеше сега, тъй като бе прекалено уморена за нещо друго. Седеше свита в огромното кресло, достатъчно голямо да поеме двама като нея. Беше си го подарила сама за Коледа преди пет години и не знаеше какво би правила без него. Когато все пак успяваше да позадреме, колкото и рядко да й се случваше, то бе само в него.
Когато заспеше, никога не знаеше къде ще се събуди.
Не смяташе, че някога е напускала къщата. Винаги се бе оказвала вътре и стъпалата й бяха чисти, но все пак се плашеше от представата за себе си като за скитаща несъзнателно наоколо. Бе чела за сомнамбулите. Хората можеха съвсем спокойно да изкачват стълби, да шофират и дори да водят разговор, докато всъщност спят.
Ако някой изобщо бе забелязал нощните й скитания, то поне не й го е споменавал. Не вярваше да го прави всеки път, когато заспи, но, разбира се, нямаше начин да го проверя, а не искаше да притеснява семейството с проблемите си. Всички знаеха, че страда от безсъние, така че ако някой я бе видял извън стаята й посред нощ в очевидно будно състояние, то вероятно би заключил, че не може да заспи, и не би й обърнал внимание.
Ако станеше известно, че ходи насън… Не искаше да мисли лошо за хората, без да има доказателства, но не смяташе, че може да се довери на някои членове от семейството. Възможността да й причинят зло бе много вероятна, особено що се отнасяше до Корлис. В някои отношения Корлис и напомняше изключително много за Джеси. Въпреки че бяха само втори братовчедки, което означаваше, че нямат много общи наследствени гени, Джеси се бе оказала по-сдържана в мислите си, но по-темпераментна в действията си. Корлис не планираше нищо, тя действаше под напора на момента и не бе склонна към емоционални изблици. През по-голямата част от времето изглеждаше неспокойна и нещастна, склонна да накара и другите да страдат като нея. Каквото и да искаше от живота, не го беше получила.
Роана не смяташе, че Уеб ще намери общ език с Корлис. Мисълта за Уеб отново върна всичките й спомени от сутринта, но всъщност той не бе преставал да бъде в центъра на мислите й.
Не знаеше какво да очаква. Не бе добра в анализирането на отношенията между мъжете и жените, тъй като никога досега не бе имала връзка. Съзнаваше само, че Уеб се бе оказал ядосан и малко пиян. Ако не бе пил, вероятно нямаше да я накара да отстъпи, но всъщност фактът си оставаше — легнала бе в леглото с него без ни най-малко колебание. Обстоятелствата бяха унизителни, но дълбоко в съзнанието си тя бе приветствала възможността.
Не съжаляваше за станалото. Ако нещо хубаво не й се случеше до края на живота, поне бе лежала в ръцете на Уеб и имаше представа какво значи да прави любов с него. Болката се бе оказала много по-силна, отколкото си бе представяла, но не можеше да засенчи нито радостта, която бе изпитала, нито пълната удовлетвореност.