Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Какво? — попита Хелън, усещайки, че е пропуснала нещо, което току-що е станало.
— Какво искаш да кажеш с това „какво“? — язвително попита Гейб, докато навиваше шнура на шлайфа. — Предстои да боядисаме терасата — добави той, бързо сменяйки темата, — но тук вече можеш да ходиш боса и няма да се одраскаш.
В прилив на признателност Хелън огледа гладката повърхност на терасата.
— Много ми харесва — искрено рече тя. — Много ти благодаря.
В отговор Гейб я погледна втренчено.
— Няма защо да ми благодариш. И аз живея тук.
Напрежението у нея отново се появи. Не биваше да му позволява да се измъква с подобен коментар. Думите му прозвучаха така, сякаш всичко това е за постоянно, а, тя вече му бе казала, че ще трябва да си отиде, щом паметта му се възвърне.
Но сега не беше времето да подхваща този въпрос. Пред нея стоеше приоритетната задача да излекува ума на Гейб. Освен това тя нямаше никакви проблеми с този Гейб, който стоеше пред нея. Този Гейб беше удивителен. Той пазеше дъщеря й от изкушения. И дори е грозните белези на гърдите си изглеждаше като истински бог в панталоните с ниска талия.
Да, рисковано беше да отлага неизбежната раздяла. Но тя не желаеше да е толкова безсърдечна, че да изхвърли изгубил паметта си мъж, преследван от въображаеми страхове. Когато предишният Гейб се проявеше, тя щеше да разбере, че е свършила своята работа.
Неблагодарна работа, не ще и съмнение. Но Гейб някога беше горд и независим мъж, истински патриот и голяма гордост за военните. Тя се чувстваше длъжна да го върне към предишния му блясък; дори това да означаваше, че ще загуби топлината, на която сега се радваше.
— И така — предложи Хелън, — защо вие, приятели, не отидете да се измиете? Реги, искаш ли да дойдеш с нас на вечеря?
Докато Реги обсъждаше с Малъри колко жестоко е изгорял, Гейб се приближи към Хелън. Той миришеше на пот и на шампоана на Малъри „Горски букет“ и ненадейно й се прииска да усети тялото му с всичките си сетива, прииска й се да може да го докосне и да не се притеснява, че накрая той пак ще разбие сърцето й.
— Благодаря — каза Гейб и я погледна изпитателно.
Явно търсеше причина за желанието й да прекара известно време е него.
— Идеята е на доктор Териен — призна тя, понеже нямаше желание да му дава лъжливи надежди. — Той иска да те заведа на някои места, където сме били по-рано.
— О! — очите му изведнъж помръкнаха. Отвърна й е една горчиво-сладка усмивка и без да каже дума, мина покрай нея и тръгна надолу по стълбите, за да прибере инструментите си.
Внезапно й се прииска да може да вземе думите си обратно дори само за да заличи тази разочарована усмивка.
Трябваше да си поръча коктейл с малко текила и много лимонов сок.
А Хелън кой знае защо бе решила, че едно хубаво силно питие ще я направи по-невъзприемчива към мъжественото излъчване на Гейб. Грешка. От питието започнаха да й идват безумни мисли, докато се взираше в шията му, така загоряла и силна над пуловера с обло деколте, в твърдата линия на долната му челюст, в чувствената извивка на долната му устна. Единственото, за което можеше да си мисли, беше колко отчаяно й се иска той отново да я целуне.
Но желанието й не се дължеше само на текилата. Вината беше и на Гейб. За разлика от предишната вечер, когато като че ли не смееше да пристъпи навън от къщата, сега той изглеждаше удивително стабилен.
Беше избрал сепаре в дъното на ресторанта и бе седнал с гръб към стената, откъдето търпеливо и зорко оглеждаше помещението, а това караше Хелън да потръпва и да мисли за секс.
В същото време той успяваше да поддържа приятен разговор, както по времето, когато я ухажваше. Тя откри, че е направо хипнотизирана от интелигентните му забележки, леко саркастичното му чувство за хумор, проницателното познаване на почти всяка възможна тема.
Нищо чудно, че се беше влюбила в него! Някак неволно си мислеше такива неща. О, не, тя правеше точно онова, което се бе заклела да не прави никога! Бе свалила защитата си; бе позволила на Гейб отново да я омае, когато знаеше — просто го знаеше, — че той отново ще я отблъсне. Веднага щом паметта му се възвърнеше, веднага щом отново станеше тюлен, щеше да й обърне гръб и да изчезне, нехайно отблъсквайки любовта й, сякаш не означава нищо за него.
Седнала плътно до него, Малъри изглеждаше превъзбудена колкото Хелън; е блеснали очи, е усмивка, която не слизаше от устата й, тя бърбореше нещо за училищната си програма, пристигнала по пощата същия ден.
А Малъри пиеше само газирано. Което, според мнението на Хелън, не подхождаше на мексиканската храна, но кой можеше да разбере вкусовете на тези тийнейджъри?