Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Много лоша сила. — и не бе казал нищо повече.
Другите маси под раирания навес бяха заети от хора на бизнеса, но тъй като се намираха достатъчно близо до Кръстовището, никой не прояви натрапчив интерес към състоянието на дрехите им, които бяха доста пострадали от пълзенето в тунела. Никола бе сварил единствено да махне Донатиеновата дегизировка, която не носеше денем и на обществени места, освен ако не се налагаше.
Вятърът полюшна дърветата в откритата градина, която стигаше до средата на улицата и въздухът се изпълни със силна миризма на дъжд. Никола разбърка кафето си и каза:
— Редно ли е някой да изкарва пари чрез религията си?
— Изобщо не е редно. Да приемеш подарък не е нередно, но той трябва да е даден от сърце и да не представлява нещо особено скъпо на дарителя.
Тя направи неопределен рязък жест. Беше адераси, с маслинен тен и остри орлови черти, черна коса, зверски опъната в кок и сериозни тъмни очи. Беше облечена в черна рокля със семпла кройка и висока яка, а от шапката се спускаше къс воал.
— Намират се измамници, които въртят масата с пръстите на краката си и имитират странни гласове. Предполагам сте чували?
След утвърдителното кимване тя поклати презрително глава.
— Подобни неща могат да се очакват. Някои хора пък си изкарват прехраната като се правят на свещеници.
Тя докосна разсеяно чашата си. Никола й бе предложил обяд, но тя си беше поръчала само вода.
— Това не е вид магия. Етерната равнина е достъпна за всеки, който положи усилие да отвори съзнанието си за нея. Великите Учителки на спиритизма, Сестрите Поласера, са писали за множество техники, които обучават сетивата, за да могат да прегърнат тази равнина. Общуването с мъртвите е една пренебрежимо малка част от онова, което правим. Всъщност, общо взето, това е начин на живот.
Това е култ, помисли си Никола, макар и съвсем безобиден, както са тръгнали напоследък култовете. Беше чувал за сестрите Поласера и за някои други интелектуалци, които бяха положили началото на спиритистката мания.
— Познавате ли един човек, който се прави на спиритист, на име Доктор Октав?
— А, онзи ли. Всички са чували за него. — Тя изглеждаше разочарована — ясно ми е защо искахте да научите тези неща. Навярно е взел от вас пари? Или от някой от семейството ви?
— Най-вече притеснява мен, да.
— Видях го за пръв път преди шест или седем години, когато Сестрите Поласера все още живееха във Виен. Сега живеят в провинцията, близо до Шер. По-подходяща е за духовния живот, провинцията. И естествено, там е много красиво, край морето. Но както и да е.
Развълнувана от спомена, тя напрегнато се наведе през масата.
— Той беше ходил по сеанси, провеждани в други домове, от по-малко предани последователи на движението, но когато дойде на един сеанс на Поласерите в старата им къща в Ситар Корт… — тя разтърси глава — Мадам Амелия Поласера му нареди да се маха, като каза че сянката му в етера е тъмна като кладенец на стъмване и, че няма да сподели с него нищо от учението си. Там присъстваха доста важни особи. Доктор Адалмас, Биендер, писателят, Лейди Галез. Сигурна съм, че Октав страшно се е сконфузил, но… — Тя вдигна рамене и откровено призна — Аз бях доволна, че тя го отпрати.
Мадам Амелия Поласера може наистина да има заложби. Или пък просто е много добър психолог. Никола попита:
— И след това повече не сте го виждали?
— чух, че напуснал града и учел на частно при някого. Но това не беше моя грижа, така че не обърнах много внимание. Той се върна в началото на тази година и стана много моден като провежда сеанси за богаташите. Спиритизмът буди в хората нещо като пикантно любопитство, но истинските последователи не биха провеждали сеанси за никой друг, освен за чистите духом и за онези, които наистина искат да се учат. Октав го прави като атракция по партитата. — Устните й се извиха — Дамите Поласера много ще се ядосат като чуят за това.
— Октав давал ли е някога признаци, че владее магия?
Тя го погледна изненадано.
— Не, той не беше магьосник. Ако беше, Мадам Поласера щеше да усети.
Никола кимна. Сигурно е щяла.
— Само още нещо, Мадам. Ако искате да се свържете с дух, ще ви трябва ли нещо от тялото на мъртвия? Да речем, кичур коса?
Мадам Талвера се намръщи.
— Не. Разбира се, че не. Косата, веднъж отрязана, е мъртва. Ползата й е колкото от едно откъснато цвете. Има техника, която позволява да се получават образи на даден човек, жив или мъртъв, като се използва нещо, което някога е носил в близост до кожата си. Най-подходящо е някое бижу. Металът е много подходящ за задържане на образите на етерното сияние, което обгръща всяка жива душа.