Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Арисилд кимаше в знак на съгласие.
— Коса, кожа и кости се използват по-скоро в некромантията — вметна.
Мадам Талвера потръпна.
— Не знам нищо за това и не бих желала да знам — Тя се изправи рязко и взе малката си обточена в черно дамска чанта. — Ако това е всичко…
Никола се изправи и й благодари и гледа след нея докато минаваше покрай масите и излезе на улицата. Беше започнало да ръми, но тя сякаш не забелязваше.
— Надявам се, че не я изплаших. — каза притеснено Арисилд.
— Може и да си, но тя вече ни каза всичко, което ни е нужно.
Никола остави няколко монети на сервитьора и двамата с Арисилд се отправиха към тротоара
— Асоциацията с некромантията май я изнерви.
— Да.
Никола се въздържаше да разпитва магьосника за работата на Едуар, защото знаеше, че ако онова, което Арисилд му бе казал миналата нощ, беше вярно, то колкото по-малко го подсещаше за Едуар, толкова по-добре. Ако Иламирес Роан е знаел, че Едуал е бил невинен и въпреки това е допуснал да го екзекутират, отмъщението би било напълно оправдано и желано, но… Но по-добре да ми остане Арисилд, улови се, че мисли Никола.
— Знам как Октав се свързва с мъртвите, — изрече предпазливо.
— О, тази част май съм я пропуснал. Как?
Никола имаше лошо предчувствие относно по-нататъшното забъркване на Арисилд в тази история. Но си спомни как магьосникът бе унищожил вампира в канализацията, толкова небрежно, сякаш подобна проява на сила дори не си струваше да се споменава. Предполагам, че Октав е по-малка заплаха за него, отколкото за нас, останалите.
— Използва уред, който страшно прилича на онези, които Едуар разработи с теб и Асилва. За да го създаде, трябва да е имал достъп до записките на Едуар, но всичко, което оцеля след процеса, е в Колдкорт и не беше пипано. Остава да сте ти и Асилва…
Арисилд се закова на място, напълно безразличен към изливащия се дъжд и забързаните хора, и каретите разплискващи локвите по улицата. Взираше се в пространството толкова напрегнато и съсредоточено, че Никола си помисли, че прави заклинание. След което изведнъж поклати глава и погледна Никола много сериозно.
— Не. Не мисля, че съм казвал на някого за сферите. Сигурен съм, че щях да си спомня, ако бях казвал. А и Едуар не би желал да сторя подобно нещо, ако ме разбираш. Не, сигурен съм, че щях да помня, ако беше така.
Никола се усмихна.
— Хубаво е, че го знаеш със сигурност, но аз и без това предполагах, че не си ти.
Арисилд погледна с облекчение.
— Добре. Ако беше сигурен, че съм бил аз, естествено щеше да ми се наложи да приема думите ти.
Продължиха по улицата и една от минаващите карети изплиска стена от вода, която се размина с тях на косъм.
— Но и не виждам Асилва да е казал на някого — продължи Арисилд — Той не одобряваше много експериментите на Едуар с магията, знаеш. Но това не му попречи да вземе участие в началото — той силно вярваше в знанието заради самото знание, което не е убеждение, следвано от мнозина в Лодун.
Никола вдигна поглед и видя, че Арисилд е придобил свирепо изражение. Предпазливо изрече:
— Миналата нощ ми спомена нещо за това, във връзка с Иламирес Роан.
— Така ли? Усмивката на Арисилд бе кратка и не особено убедителна. — не е нужно да приемаш насериозно всичко, което казвам.
Никола реши да не продължава темата. Днес е в по-добро състояние, отколкото когато и да било от година насам — не ми се ще да го изпращам отново в забравата като му задавам любопитни въпроси. Беше по-безопасно да се придържа към настоящето.
— Онази стая в подземието, където е бил убит онзи човек. Виждал ли си някога нещо подобно?
— Не, и съм благодарен на съдбата.
— Струва ми се, че аз съм го виждал на една илюстрация, всъщност гравюра, в една книга, в която се разказваше за това. чудя се дали не означава, че е някакъв вид специален ритуал при некромантията.
Арисилд гледаше намръщено мокрия паваж и не отговаряше. Никола продължи:
— Ако можехме да идентифицираме онова, което върши противникът, бихме постигнали някакъв напредък.
— Точно в този момент не съм подготвен да си спомня нищо — разбира се, и ти и аз знаем коя е причината. — Арисилд се усмихна малко кисело, след което се разведри — Ще я потърся. Сега това е моята задача, нали така?
— Ако имаш желание.
Никола не бе съвсем наясно какво възнамеряваше да търси Арисилд, но никога не се знаеше.
— Все още не знаем откъде Октав е получил информация, а ти си онзи, който знае най-много за изследванията на Едуар. Имало ли е някой друг, който би могъл да знае дотолкова, че да е бил от полза на Октав?
— Това е въпросът, нали? — Арисилд се блъсна в две добре облечени дами и Никола вдигна шапка в знак на извинение, след което хвана приятеля си за лакътя и го издърпа от средата на тротоара, по-близо до стените.