Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
И тук всичко започна пак отначало — все така непроменено, неизменно — и отново завърши със срещата на Детската царица и Стареца от Странстващия хълм, който пак започна да пише и да разказва Приказка без край…
… И всичко щеше да продължи така во веки веков, защото беше абсолютно невъзможно да се промени каквото и да е в хода на събитията. Само той, Бастиан, можеше да предприеме нещо. И трябваше да го направи, ако не искаше да остане затворен в този кръговрат. Струваше му се, че приказката се бе повтаряла вече хиляди пъти, нещо повече — че не може да се каже кое е станало по-рано и кое по-късно и че всичко ще съществува едновременно чак до края на света. Той едва сега разбра защо трепереше ръката на Стареца. Кръгът на вечното повторение беше краят, който няма край!
Бастиан не усещаше, че по лицето му се стичат сълзи. Почти в несвяст, той ненадейно изкрещя:
— Месечке! Аз идвам!
И в същия момент се случиха едновременно няколко неща.
Някаква чудовищна сила разби на парчета черупката на голямото яйце. Това беше съпроводено от неясен тътен и гръм. После нейде отдалече връхлетя буря.
И от страниците на книгата, която Бастиан държеше върху коленете си, задуха вятър, така че те лудешки почнаха да плющят. Бастиан почувства как този вятър шиба лицето и косите му, едва си поемаше дъх. Седемте пламъчета на свещника затанцуваха и застанаха хоризонтално. След това един още по-мощен пристъп връхлетя върху книгата и свещите изгаснаха.
Часовникът на кулата удари дванайсет.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Перелин, Нощната гора
— Няма ли да ме посрещнеш, Месечке? — продума тихо в тъмнината Бастиан.
Това име сякаш излъчваше неописуема сладост и утешителна сила, които изпълваха момчето. Затова той си го повтори още няколко пъти на глас.
— Месечке! Месечке! Аз идвам, Месечке! Вече съм при теб.
Но къде се намираше той?
Наоколо беше тъмно като в рог, ала вече не го обгръщаше студеният мрак на тавана, а някаква кадифена, топла тъма, в която той се чувстваше щастлив и приютен на сигурно място.
Беше се отърсил от целия страх и притеснение. За тях той вече си спомняше като за нещо отдавна отминало. Беше му толкова весело и леко на душата, че дори тихо се смееше.
— Къде съм, Месечке? — попита той.
Не чувстваше теглото на тялото си. Опипа с ръце наоколо и разбра, че е във въздуха. Нямаше вече нито дюшеци, нито земя под краката си.
Това беше прекрасно, непознато усещане, имаше чувството, че нищо не го спира, че е волен като птичка. Далече бе останало всичко, което някога го бе измъчвало или притеснявало.
Нима летеше някъде из космоса? Но нали в космоса имаше звезди, а той не виждаше нищо подобно. Около него се простираше само онази кадифена тъма и му беше толкова хубаво, както никога досега. Да не би да бе умрял?
— Къде си, Месечке!
И ето че той чу едно сладкопойно гласче, което му отговори, а може би му бе отговаряло вече няколко пъти, без той да го долови. Чу го съвсем наблизо, но не можеше да каже от коя посока идва.
— Тук съм, мой Бастиан.
— Месечке, ти ли си?
Тя се засмя някак странно и напевно.
— Кой друг може да бъде. Нали току-що ми даде тъй хубаво име. Благодаря ти за това. Добре дошъл, спасителю и храбрецо мой!
— Къде сме, Месечке?
— Аз съм при теб, а ти си при мен.
Сякаш разговаряше насън и въпреки това Бастиан знаеше със сигурност, че е буден и не сънува.
— Месечке — прошепна той, — да не би това да е краят?
— Не — отговори тя, — началото е.
— Къде е Фантазия, Месечке? Къде са останалите? Къде са Атрею и Фухур? Нима всичко е изчезнало? Ами Стареца от Странстващия хълм и книгата му също ли ги няма?
— Фантазия ще се роди отново от твоите желания, мили Бастиан, а чрез мен те ще се превърнат в действителност.
— От моите желания? — повтори Бастиан учудено.
— Нали знаеш, че ме наричат Повелителка на желанията — чу той сладкия глас. — Какво ще поискаш?
Бастиан помисли, после попита предпазливо: