Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Напомни ми никога да не си лягам, след като съм изяла огромна порция спагети. — Внезапно забеляза, че Рурк е облечен с костюм, а осветлението в спалнята е намалено. — Но ти изобщо не си си лягал.
— Току-що се прибрах. — Той се отдръпна, загледа се в лицето й и избърса една сълза от страната й. — Още си бледа като платно. — Сърцето му се късаше от мъка, затова се сопна на любимата си: — По дяволите, защо отказваш да вземеш успокоително?
— Мразя всякакви хапчета. — Както след всеки подобен кошмар главата й пулсираше от болка. Сведе глава и промърмори: — От седмици не съм сънувала кошмари. — Тя потърка зачервените си очи. — Но този път сънят ми беше объркан… много странен. Може би причината е във виното, което изпих.
— А може би си безкрайно преуморена. Готова си да работиш, докато вече не можеш да се държиш на краката си.
Ив наклони глава и погледна часовника на китката му.
— Виж кой ми прави забележка! Човекът, който се прибира от работа в два през нощта. — Усмихна се, опитвайки се да го накара да забрави притеснението си за нея. — Да си купил наскоро някоя малка планета?
— Не, само няколко незначителни спътника. — Рурк стана, съблече ризата си и иронично повдигна вежда, когато забеляза как съпругата му е вперила поглед в мускулестите му гърди. — Не го и помисляй, скъпа. — Прекалено си изтощена.
— Не се притеснявай за мен, ти ще свършиш цялата работа.
Рурк се засмя и седна на ръба на леглото да свали обувките си.
— Трогнат съм от вниманието ти, но предлагам да почакаме, докато си възвърнеш силите?
— Господи, говориш като съпруг, на когото е писнало от благоверната му. — Все пак тя се отпусна в леглото. Беше уморена до смърт. Страхуваше се, че главоболието й ще се усили. Когато Рурк легна до нея, отпусна глава на рамото му и прошепна:
— Радвам се, че си до мен.
— Аз също. — Той нежно я целуна по челото. — Хайде, заспивай.
— Добре. — Усещаше ритъма на сърцето му под дланта си. Странно, но не се срамуваше от слабостта си, от факта, че не можеше да живее без него. — Мислиш ли, че сме програмирани при зачеването ни?
— Какво?
— Ами… питам се… — Тя вече се унасяше и говореше бавно и почти несвързано. — Дали зачеването е обикновен физиологичен процес, когато сперматозоидът опложда яйцеклетката? И дали гените се предават задължително или всичко е чиста случайност? Какви всъщност сме ние с теб, Рурк?
— Хора, които умеят да постигат своето — промълви той, но Ив вече спеше. — И двамата оцеляхме.
Дълго лежа до нея, заслушан в равномерното й дишане, вперил поглед в звездното небе. Едва когато се убеди, че любимата му спи спокойно, той притвори очи и се унесе.
В седем часа я събуди съобщение. Командирът Уитни искаше тя да бъде в кабинета му точно в девет. Следователно тя разполагаше само с два часа да се подготви за устния доклад.
Не се изненада, когато забеляза, че Рурк вече е облечен и отпивайки от кафето си, проучва борсовите котировки, изписани на монитора на компютъра му. Както й беше обичай промърмори нещо, което би трябвало да мине за „добро утро“, наля си кафе и заедно с чашата се отправи към банята. Когато се върна, Рурк разговаряше по видеотелефона и от думите му ставаше ясно, че дава инструкции на борсовия си посредник. Ив взе кифла, възнамерявайки да я изяде, докато се облича, но съпругът й я хвана за ръката и я притегли на канапето до себе си. Побърза да каже на агента, че ще се чуят по обяд и прекъсна връзката. Сетне се обърна към Ив:
— За къде си се разбързала?
— След час и половина трябва да бъда при Уитни. Питам се как да го убедя, че между трите самоубийства има някаква връзка и че се налага да продължа разследването. Отгоре на всичко ще подкрепя теорията си с информацията, придобита по незаконен път. После отново ще давам свидетелски показания в съда. Спомняш ли си за онзи сводник, който беше организирал публичен дом с малолетни проститутки и бе пребил до смърт една от тях? Гарантирам, че ще получи доживотна присъда.
Рурк я целуна по бузата.
— Накратко — очаква те нормален работен ден… Вземи си от ягодите. — Знаеше за слабостта й към ароматния плод.
Ив посегна към купата и попита:
— Имаме ли някакъв ангажимент за довечера?
— Не. Какво си намислила?
— Искаше ми се да си останем вкъщи. — Тя сви рамене. — Освен ако вече не са ме арестували, задето съм откраднала поверителни сведения.
— Трябваше да ми позволиш да ти помогна — усмихна се Рурк. — Повярвай, че с малко усилие щяхме да получим информацията тук, в дома ти.
Ив притвори очи.