Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Византийските автори впрочем неколкократно отбелязват българо-сръбската близост, засвидетелствана и в старобългарски преводни творби. Например на страниците на Манасиевата хроника, се чете следното:
„При сем Константине царя, прейдош Блъгаре пре Доунав и отяше гръком земя сiя. В ней же живят и донине разбившие ихъ прежде же нарищаяшеся земя сиа Мiсiа. Много же бесчисльни съще исплениша и сiя страну Дунаву и ону до Драча и дале. Ибо и Власи и Сръбле и прочии вся едино сът.“
В това съобщение съществуват две близки до изказа на Именника настоявания. Едното е формата „донине“ (доселе в Именника), а другото е „сiя страну Дунаву“, противно на „оноу страну Дуная“ от Именника. Политическата връзка сърби-власи-българи е направена исторически обосновано. През Втората българска държава Калоян се титулува „Rex Bulgarorum et Blachorum“ — „Крал на българи и власи“. Коментарът според нас е излишен, защото двете изразни съвпадения от Именника, както и хронологическото поставяне на Константин IV Погонат, датира не само българското преселение отвъд Дунава. Тук става въпрос за цяла славянска общност, където българи, сърби и власи не са разграничени ясно, защото са родствени и зависими от историческия легитимизъм на българската княжеска (царска) династия.
Освен списъкът на българските князе и сведенията от Манасиевата хроника, в литературните творби от славяно-византийския кръг, събрани в Хронографите, се споменават и други важни мигове от българската история. Подборът на преписвача на хрониките е оставил като значими следните факти:
1. Кръщението на св. цар Борис I — с две версии за неговите мотиви.
2. Войните на цар Симеон I
3. Благословията на византийския патриарх по време на Симеоновите походи срещу Константинопол
4. Победата на византийския император Йоан Цимисхий над българите през X в. и отвеждането на цар Борис II в Цариград
5. Времето на цар Самуил и борбите, които този епичен български владетел води за запазването на държавния суверенитет и народностна самоличност.
6. Кратки споменавания за фамилията на Асеневци. Важно е да се отбележи, че името „Асен“ се среща изписано като Асан или Асян.
Подборката на българските исторически факти от страна на руските преписвачи е направена според отношение на балканската спрямо руската история. Кръщението на българите, борбите срещу Византия по времето на император Йоан Цимисхий и управлението на Асеневци са пряко свързани със старината на Киевска Русь. Кръщението на русите е повлияно от българското, а богослужебната книжнина всецяло е внесена от България. Времето на Йоан Цимисхий и борбата на Самуил против византийците са свързани пряко с походите на киевския княз Светослав, който е фактическият унищожител на столицата Преслав и дори на величието на Първото българско царство. Династията на Асеневци също е свързана със североизточните на България области. Калоян побеждава латинските рицари с помощта на куманите, а племенникът му цар Иван Асен II бяга при русите и с помощта на кумански и руски дружини се завръща на българския престол през 1217 г.
Като се оставят настрана Покръстването, царското достойнство на Симеон I и падането на Първото българско царство, изследователят забелязва, че общото място в историята на руси и българи е куманската следа, ясно проследима при управлението на Асеневци. Пак припомняме, че в Българския апокрифен летопис от XI в. българите са изведени като част от големия народ на куманите.
Имената, съобщени в публикацията на Андрей Попов също представляват интерес. Всички отбелязани макар и накратко легендарни владетелски имена представляват епоними или обобщение на легендарни исторически народностни имена. Свързани с латинската традиция в Хронографите, защото някои от тях са повлияни от гледището на полските хронисти, повестите за старите князе държат на античната традиция. Точно тези Хронографи, какъвто е Хронографът на Сергей Кубасов например, правят опити да свържат античната история със средновековната.
В разказите от вида „Сергей Кубасов“ е показателна съсредоточеността на историческото повествувание и терминологията. Отначало се започва с родовото име на цяла племенно-етнографска общност като скитите, оттам се преминава към славяните, русите и най-накрая се стига до ключовото за българската история име Асан, което е разнопис на владетелското име Асен, Асян. Процесът на обособяване на отделните народностни групи от Средновековието е подреден йерархично с оглед на династическата и кръвната им обвързаност със старинните управители на земята между Азия и североизточинте граници на Римската империя. Двойното засичане в случая, кръстосващо латинската традиция, старогръцката и славянската позволява обяснението на Именника в контекста на цялостната книжовна среда. Това позволява и привличане на текстове от антични автори.