Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— Тук е, чака ме в коридора.
— Моля ви, извикайте го! — каза ученият и извика през вратата към съседната стая: — Ед, ела тук! Намерихме специалист по полиграфия.
Едуард Адлър влезе в стаята. Той бършеше изцапаните си ръце и кичур от разрошената му черна коса висеше над челото. От това можеше да излезе някоя нова идея за бариерата. Мисис Шазкин им представи младия си съпруг. Той не можеше да разбере с какво изведнъж е привлякъл вниманието на учените.
— Кажете ни нещо повече за вашата работа, мистър Шазкин! — попиша доктор Слак. — С какви преси работите в печатницата на вашето списание?
През следващия половин час двамата учени засипаха младия мъж с истинска лавина от въпроси.
Роденият в Полша Леонард Шазкин пристигнал в САЩ, когато бил на една година. Израснал в Ню Йорк и следвал най-напред в „Сити Колидж“, а след това в технологичния институт „Карнеги“. Той беше много изненадан, когато Слак и Адлър го поканиха да работи с тях и дори поискаха да започне веднага. Още повече се смая, че след като спомена за повиквателната, те му отговориха:
— Не се безпокойте. Ние ще се погрижим за това. Работата, която ще вършите, е много важна за войната.
Полиграфията — важна за войната? Това Шазкин въобще не можеше да разбере. Той вече наистина не знаеше какво да мисли, когато му съобщиха, че поради правилата за секретност не могат да вземат на работа в колумбийската група двама члена от едно семейство и затова предпочитат печатаря пред физичката.
След три дни зашеметеният от обрата на събитията Шазкин се яви на работа в „Пъпин Хол“. Наборната комисия бе много раздразнена, че неизвестни, но очевидно влиятелни среди, се намесват в полза на един млад и здрав мъж, чието място е в армията. Четири пъти тя се опита да го призове отново, но всеки път намесата от високо място осуетяваше намеренията им. Накрая комисията се отказа.
Да се каже, че компанията „Американ Чикъл“, производител на дъвките „Чиклетс“, не играеше решаваща роля във военните усилия, не значи, че тя не беше една много добра и почтена фирма. Нейните ръководители, привикнали да задоволяват навиците за дъвчене на нацията, бяха много изненадани от обажданията на няколко мистериозни и авторитетни армейски полковници, които им съобщиха за предстоящото посещение на видния учен от Колумбийския университет доктор Едуард Адлър.
Скоро след това Адлър, придружен от един армейски капитан, пристигна в пететажното здание на „Американ Чикъл“ в Лонг Айлънд Сити, разположено на другия бряг на Ийст Ривър, точно срещу Манхатън. Макар Адлър да не беше химик, той без затруднение усети плодовите и ментовите аромати, пропили цялата околност.
— С какво мога да ви бъда полезен, господа — попита президентът на компанията Филип Бекер, след като двамата посетители бяха въведени в кабинета му.
Бекер имаше слаба представа за целта на посещението. Бяха му казали само, че някакъв полковник проявявал интерес — бог знае защо към тяхната печатарска преса, закупена през 1936 г. от Франция за отпечатване на многоцветните опаковки на дъвките.
— Имаме нужда от вашата Шамборска преса — отговори направо Адлър.
— Чакайте малко — опъна се Бекер. — Кои сте вие? И за какво ви трябва?
— Отдел „Манхатън“ — намеси се капитанът, — военен проект с най-висок приоритет. Много съжалявам, но не мога да ви кажа нищо повече. Секретно е!
Бекер възрази, че компанията не може да се лиши от пресата. Той им показа графиците — машината непрекъснато беше заета. Раздразнен и нетърпелив, Адлър отсече:
— Ще трябва да си промените графиците. Пресата ни трябва.
Бекер беше много ядосан. Поне да кажат за какво им е нужна пресата! Не може така да нахлуват във фабриката и да реквизират машината! Що за общество е това?
— А ако откажа?
Капитанът стана мрачен.
— В такъв случай ще пристигнем утре сутринта с военни камиони, ще разглобим пресата и ще я вземем!
Той извади от джоба си свитък писма и пълномощия и ги даде на Бекер.
— Мога ли да използвам телефона ви, мистър Бекер?
Щом погледна писмата, президентът на „Американ Чикъл“ омекна. Все пак той не можеше да разбере защо печатарската преса на компанията за дъвка е толкова важна за президента Рузвелт и секретаря по отбраната Стимсън. След като капитанът се свърза с Вашингтон, Бекер разбра, че най-мъдро би било да прояви разбиране. Той повика своя ръководител на производството „Док“13 Смит и му нареди:
— Могат да използват машината. Повикай тук Чарлс!
Реджиналд Чарлс, надзирател на опаковъчния отдел на „Американ Чикъл“, беше информиран, че френската преса няма повече да печата опаковки, а ще бъде използвана за неопределено време за някаква секретна правителствена задача. Озадаченият Чарлс поведе гостите, за да им покаже машината.
13
Док — разговорно ни „доктор“. Бел.прев.