Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Не — каза Татърсейл.
Хрътката замръзна. Чудовищната глава бавно се изви към нея, сякаш я забелязваше едва сега. Устните се издърпаха назад и блеснаха кучешките зъби, дълги колкото човешки палец.
„Проклет да си, Хеърлок! Помогни ми! Моля те!“
Тежките клепки се отвориха рязко, бяла резка просветна над очите на Хрътката. И тя нападна.
Атаката беше толкова бърза, че Татърсейл не успя да вдигне ръцете си, преди звярът да скочи върху нея — прониза външната й магия все едно, че не беше нищо повече от мъгла. Вътрешната й защита, дебелият пласт Висши прегради, посрещна скока на Хрътката като каменна стена. Татърсейл усети как тя се пропуква, цепнатините плъзнаха по ръцете, и гърдите й с режещ звук, запълнени мигновено от швирналата кръв. Това пропукване, както и инерцията на звяра, я отхвърлиха назад. Преградите зад нея смекчиха сблъсъка, когато се удари в стената до прозореца. Около нея изригна облак изкъртена мазилка, парчета тухла се разпиляха по пода.
Хрътката беше паднала на колене. Разтърси глава, надигна се, изръмжа и нападна отново.
Замаяна от първия сблъсък, Татърсейл вяло вдигна окървавената си ръка пред лицето си. Не можеше да направи нищо друго.
Ала щом Хрътката скочи във въздуха, разтворила челюсти, за да впие зъби в гърлото й, вълна сива светлина я порази в хълбока и я отпрати към леглото вдясно от Татърсейл. Изпращя дърво. Хрътката изръмжа и се надигна отново, но този път извърна главата си към Хеърлок — той стоеше на капака на кутията си, лъснал от пот и с вдигнати ръце.
— О, да, Джиър — изврещя куклата. — Аз съм твоята плячка!
Татърсейл се свлече на пода и повърна. Из стаята в хаотичен вихър бушуваше Лабиринт и адската му воня закипя из вътрешностите й като побесняла чума. Излъчваше се от Хеърлок на видими вълни от зърнисто сиво, осеяно с черно.
Хрътката гледаше Хеърлок, хълбоците й се вдигаха и отпускаха. Сякаш се мъчеше да изтласка от мозъка си вълните на сила. От гърдите й се изтръгна глухо ръмжене. Огромната й глава се отпусна.
Татърсейл зяпна — и след миг разбирането за това, което ставаше, я удари в гърдите като чук.
— Хрътко! — изкрещя магьосницата. — Той иска да изтръгне душата ти! Бягай!
Ръмженето на звяра се усили, но той не помръдна.
Никой от тримата не забеляза как вратата към спалнята се открехна, нито как влезе капитан Паран, загърнат в избеляло вълнено одеяло, покриващо го до глезените. Пребледнял и измъчен, той пристъпи напред с помръкнали очи, приковани в Хрътката. Невидимата битка на волята между Джиър и Хеърлок продължаваше… и тогава Паран направи още една крачка.
Движението привлече погледа на Татърсейл. Тя отвори уста да извика предупредително, но Паран я изпревари. Одеялото се разтвори и под него се показа дълъг меч; той го вдигна и острието блесна. Мечът потъна в гърдите на Джиър и в същия миг мъжът отскочи назад и го издърпа. От гърлото на Джиър се изтръгна рев. Хрътката се олюля, рухна в потрошеното легло и захапа раната, от която швиртеше тъмна кръв.
Хеърлок изкрещя от ярост, скочи и тръгна към Джиър.
Татърсейл изрита куклата към отсрещната стена.
Джиър нададе вой. Около него със звука на съдрано зебло се разтвори тъмен процеп. Звярът вихрено се обърна и скочи в помръкващата сянка. Зевът се затвори и изчезна, оставяйки след себе си вълна от леден въздух.
Смаяна дотолкова, че бе забравила болката, Татърсейл зяпна капитан Паран и окървавения меч в ръцете му.
— Как? — ахна тя. — Как можахте да разкъсате магията на Хрътката? Вашият меч…
Капитанът го погледна неразбиращо.
— Чист късмет, предполагам.
— Опонн! — изсъска Хеърлок — беше успял да стане и гледаше ядосано Татърсейл. — Гуглата дано прокълне тия Шутове! А ти, жено… това няма да го забравя. Ще си платиш — заклевам се!
Татърсейл извърна очи и въздъхна. На устните й плъзна усмивка и думите, които бе изричала преди, сега се върнаха с много по-мрачен смисъл.
— Твърде много ще си зает с оцеляването си, Хеърлок, за да се занимаваш с мен. Ти даде на Сенкотрон повод за размисъл. И тепърва ще съжаляваш, че привлече вниманието му, кукло. Отречи го, ако смееш.
— Аз си се прибирам в кутията — измърмори Хеърлок и се закатери по нея. — Тайсхрен ще дойде до няколко минути. Да не си му казала нищо, магьоснице. — Напъха се в кутията. — Нищичко. — Капакът се затръшна.
Усмивката на Татърсейл се разшири, вкусът на кръв в устата й беше като поличба — мълчаливо, видимо предупреждение към Хеърлок за онова, което му предстоеше — предупреждение, което тя знаеше, че не би могъл да види. От това вкусът на кръв сякаш стана по-сладък.