Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Той ме предупреди, че освобождаването на енергията, заключена в нас, е до голяма степен опасно, защото двойникът е уязвим и лесно можем да му навредим, когато прехвърляме осъзнаването си към него.
— Можеш неволно да направиш отвор в етерната мрежа и да загубиш голямо количество енергия — предупреди ме той, — ценна енергия, необходима да поддържаш определено ниво на яснота и контрол над живота си.
— Какво е етерна мрежа? — промърморих аз, сякаш говорех насън.
— Етерната мрежа е сиянието, което обгръща физическото тяло — обясни той. — През всекидневния ни живот тази мрежа от енергия се разкъсва на парчета. Големи части от нея се губят или заплитат в енергийните снопове на другите хора. Ако човек загуби премного жизнена сила, той се разболява или умира.
Гласът му така пълно ме унасяше, че се улових да дишам с корема, като в дълбок сън. Бях се свлякла настрани, но не усещах твърдата стена на пещерата.
— Дишането въздейства и на физическо, и на етерно ниво — обясни той, — то възстановява всякакви увреждания на етерната мрежа и я поддържа здрава и еластична.
Исках да го попитам нещо за прегледа, но не можех да формулирам думите си — те ми изглеждаха толкова далечни. Но без да съм попитала, той отново ми даде отговора.
— Именно това правиш ти през последните месеци с прегледа си. Възвръщаш си нишките енергия от своята етерна мрежа, които са били загубени или заплетени в резултат на всекидневния ти живот. Когато съсредоточиш вниманието си над тези взаимодействия с хората, ти изтегляш обратно всичко, което си разпиляла в продължение на двадесет години по хиляди места.
Исках да го попитам дали двойникът има определени очертания или цвят. Имах предвид аурата. Той не ми отговори. След дълго мълчание аз с усилие отворих очи и видях, че съм сама в пещерата. Напрегнато се взрях през мрака към светлината на отвора, където го бях видяла очертан в началото. Предположих, че се е измъкнал тихо и ме чака някъде наблизо да изпълзя навън. Както се взирах, появи се ярко петно светлина, което се рееше на около половин метър от мен. Тази илюзия ме стресна, но в същото време така ме притегляше, че не можех да отместя поглед от нея. Изпитах ирационалната увереност, че светлината е жива, разумна и осъзнава, че аз съм съсредоточила вниманието си над нея. Внезапно сияйната сфера се разшири двойно повече и се обви с ярък пурпурен пръстен.
Уплашена, аз стиснах очи, надявайки се, че светлината ще изчезне и ще мога да изляза от пещерата, без да преминавам през нея. Сърцето ми оглушително заби в гърдите и цялата се облях в пот. Гърлото ми пресъхна и се стегна на възел. С огромни усилия успях да забавя дишането си. Когато отворих очи, светлината бе изчезнала. Изкуших се да си обясня цялата случка като сън, защото често бях задрямвала по време на прегледа си. Но така ярко си спомнях майстора магьосник и какво ми беше говорил, че бях почти сигурна в реалността на всичко.
Изпълзях предпазливо от пещерата, обух си обувките и поех към къщи по пряката пътека. Клара стоеше на вратата на всекидневната, сякаш ме чакаше. Задъхана, аз избърборих, че току-що или бях разговаряла с майстора магьосник, или го бях сънувала в съвършено жив сън. Тя се усмихна и с леко движение на брадичката посочи креслото. Останах с отворена уста. Там седеше той, същият човек, който само преди минути беше при мен в пещерата, само дето беше с други дрехи. Сега той носеше сив вълнен пуловер, спортна риза и елегантни панталони.
Беше по-стар, отколкото си мислех, но и много пожизнен. Невъзможно ми беше да определя възрастта му; можеше да е на четиридесет или на седемдесет години. Изглеждаше изключително силен, нито слаб, нито пълен. Беше мургав и имаше вид на индианец. Носът му беше подчертано издаден, устата — силна, брадичката му беше квадратна, а очите — блестящи и черни, със същия силен поглед, който бях забелязала в пещерата. Всички тези черти изпъкваха още повече на фона на гъстата му, блестяща грива от бяла коса. Забележителното въздействие на косата му беше, че не го превръщаше в стар човек, какъвто вид придава обикновено бялата коса. Спомням си колко стар започна да изглежда баща ми, когато косата му се прошари, и как я прикриваше с бои и шапки; но всичко това беше безполезно, защото възрастта му се изписваше на лицето, по ръцете, в цялото тяло.
— Тайша, запознайте се. Това е г-н Джон Майкъл Абелар — каза ми Клара.
Мъжът учтиво стана и ми протегна ръка.
— Много ми е приятно да те видя, Тайша — каза той на съвършен английски, докато силно разтърси ръката ми.
Исках да го попитам какво прави тук и как е успял толкова бързо да се преоблече и дали всъщност наистина е бил в пещерата или не. Десетки въпроси се заблъскаха в главата ми, но бях прекалено стъписана и уплашена, за да задам който и да било от тях. Опитах да се престоря на спокойна и не толкова объркана. Отбелязах колко добре говори английски и колко ясно се бе изразявал, когато ми бе говорил в пещерата.