Молитвената песен

Най-неочаквано Роун Лий освободи резето, дръпна рязко към себе си вратата и изтегли нищо не подозиращия досадник в стаята. Гномът нададе вик на изненада. В следващия миг дръжката на меча на планинеца се стовари върху главата му и жертвата се строполи в безсъзнание на пода.

Роун бързо затвори вратата, отново я залости и се отдръпна. Брин се затича към него. В свода Аланон поставяше обратно тома, който беше прегледал, на мястото му на полицата. Направи кръгообразно движение с ръка пред сборниците на историята на друидите и гранитната стена отново се появи. Грабна факлата от поставката, отдалечи се бързо от свода и върна на мястото етажерката, която прикриваше скривалището. После махна на момичето от Вейл и на планинеца да го последват и отново се скри в коридора, от който бяха дошли. След малко кабинетът беше зад гърба им.

Върнаха се в лабиринта от тунели, целите вир вода от страх и напрежение. Нищо наоколо не се беше променило — гласовете, които ту се доближаваха, ту се отдалечаваха, монотонното боботене на пещта, което се извисяваше някъде отдолу, като далечен грохот.

Аланон пак им даде знак да спрат. Отново стояха пред врата, потънала в прах и покрита с паяжини. Безмълвно друидът направи знак, с който искаше да им каже да угасят факлите в прахта на прохода. Отново влизаха в крепостта.

Излязоха от мрака на коридора и се озоваха в зала, осветена от факли, с блестящ месинг и полирано дърво. Всичко в старинната крепост беше покрито с дебел пласт прах, но въпреки това застланата под нея пищност продължаваше да искри като малки бляскави късчета в надиплените сенки. Дълъг коридор чезнеше далеч в мрака, дъбовите стени бяха обилно окичени с гоблени и картини, срещу тях високи ниши с орнаменти от друга епоха. Притиснали гърбове към малкия вход, девойката от Вейл и планинецът се огледаха бързо. Салонът беше празен.

Аланон ги поведе наляво по тъмен коридор, като се плъзгаше от една сянка в друга, промъкваше се край малки петънца от димящи факли и тъмносиви проблясъци на нощта, които се промушваха през високите прозорци с решетки, издигащи се високо към небето над укрепленията отвън. В залите на старинната крепост цареше странна тишина, сякаш в нея не беше останало нищо живо, освен тях. Тя беше нарушавана единствено от бумтенето на пещта под тях. Брин отмести поглед от тъмния салон към осветения от факли вход. Очите й шареха и търсеха. Къде ли бяха Призраците Морди и подвластните им гноми? Една ръка я сграбчи за рамото и тя подскочи. Беше Аланон, който я привлече в сенките на ниша, в която имаше няколко високи врати.