Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Права е — съгласи се Леля. — Щяхме да усетим, ако беше магия.
— Вярно е — отвърна Баба. — Никой не ни е принуждавал, освен ние самите. Каква е играта ти, госпожо Гогол?
— Не играя игрички, госпожо Вихронрав. Просто искам онова, което си е мое. Искам справедливост. И искам тя да бъде спряна.
— Коя тя? — попита Леля Ог.
Лицето на Баба бе застинало в неузнаваема гримаса.
— Тя, която стои зад всичко това — отвърна госпожа Гогол. — Дукът има по-малко акъл и от скарида, госпожо Ог. Имам предвид нея. Нея, с нейната огледална магия. Нея, с желанието й за власт. Нея, която е на власт. Нея, която си играе със съдбата. Нея, за която госпожа Вихронрав знае всичко.
Леля Ог се отказа:
— За какво говори тя, Есме?
Баба измърмори нещо.
— Какво? Не те чух.
Баба Вихронрав вдигна лице, почервеняло от гняв.
— Има предвид сестра ми, Гита! Ясно? Схвана ли? Разбираш ли? Чу ли? Сестра ми! Искаш ли да го повторя пак? Искаш ли да знаеш за кого говори тя? Искаш ли да ти го напиша? Сестра ми! Ето кой! Сестра ми!
— Те сестри ли са? — попита Маграт.
Чаят й беше изстинал.
— Не знам — отговори Ела. — Те… си приличат. Рядко общуват с другите. Но чувствам, че ги наблюдават. Много ги бива да наблюдават.
— И те карат да вършиш цялата работа?
— Е, трябва само да готвя за себе си и за приходящия персонал — отвърна Ела. — А прането и чистенето не са чак толкова страшни.
— Ами те готвят ли за себе си?
— Не мисля. Обикалят къщата нощем, след като си легна. Кръстницата Лилит казва, че трябва да съм мила с тях и да ги съжалявам, задето не могат да говорят, и да се грижа килерът да е пълен със сирене.
— Те само сирене ли ядат? — удиви се Маграт.
— Не мисля.
— Тогава сигурно остава за плъховете и мишките, каквато е стара къщата.
— Знаеш ли, странно е, но не съм видяла мишка тук ни веднъж.
Маграт потръпна. Почувства се наблюдавана.
— Защо просто не си тръгнеш? Аз бих си тръгнала.
— Къде да отида? Пък и те винаги ме откриват. Или пращат кочияша и лакеите по петите ми.
— Това е ужасно!
— Сигурна съм, мислят си, че рано или късно ще се омъжа за когото и да е, само за да се отърва от прането. Макар да не смятам, че дрехите на Принца се перат — добави Ела горчиво. — Предполагам, че ги изгарят, след като ги свали.
— Ти искаш сама да си уредиш живота — окуражително рече Маграт, за да повдигне духа й. — Искаш да си бъдеш своя собственост. Искаш да се еманципираш.
— Не мисля, че го искам — отрече Ела внимателно, в случай че е грешно да се противоречи на фея-кръстница.
— Искаш го наистина — настоя Маграт.
— Искам ли?
— Искаш.
— О!
— Не си длъжна да се омъжваш за някого, когото не желаеш.
Ела се отпусна на стола.
— Колко те бива? — попита тя.
— Ъ… ами… предполагам, че…
— Роклята пристигна вчера — не дочака отговора Ела. — Горе е, в голямата предна стая, на закачалка, за да не се измачка. За да остане съвършена. И специално излъскаха каляската. Наеха и още няколко кочияша.
— Да, но може би…
— Мисля, че ще се омъжа за някого, когото не желая — завърши Ела.
Баба Вихронрав маршируваше нагоре-надолу по калната веранда. Цялата постройка се тресеше от крачките й. От вибрациите се образуваха вълнички.
— Разбира се, че не я помниш! — извика тя. — Майка ни я изрита още като беше на тринадесет! И двете бяхме малки тогава. Но аз си спомням караниците! Чувах ги от леглото си. Тя беше покварена!
— Като бяхме малки, ти все казваше, че аз съм покварена — възрази Леля.
Баба се поколеба, за миг извадена от равновесие. После махна раздразнено с ръка.
— Ти си беше, разбира се — приключи тя въпроса. — Но не използваше магия за това, нали?
— Не ми се е налагало — щастливо заяви Леля. — Повечето време номерът минаваше и с рокля с гол гръб.
— Така по-лесно я захвърляше в тревата, помня — каза Баба. — Не, тя използваше магия. И то не обикновена. О, колко своенравна беше!
Леля Ог беше на път да каже: „Какво? Имаш предвид, че у нея е нямало и помен от твоята отстъпчивост и скромност, така ли, Есме?“ Но се спря. Човек не бива да жонглира със запалени факли във фабрика за фойерверки.
— Бащите на младежите идваха да се оплакват — мрачно додаде Баба.
— Никога не идваха да се оплакват от мен — щастливо обяви Леля.
— И все се гледаше в огледалото — продължи Баба. — Беше високомерна като котка. Предпочиташе да гледа в огледалото, отколкото през прозореца.
— Как се казва?