Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Баба извърна глава:
— А ти, госпожице?
Ела поклати глава, без да вдига поглед.
— Не — отвърна тя. — Аз не бива да идвам.
Баба присви очи.
— Сигурно е така — отвърна тя. — Всеки върви по пътя си или нещо такова беше казано, при все че не от мен. Хайде, Гита.
— Тъкмо си тръгвахме — лъчезарно се отзова Леля.
Те се обърнаха към изхода.
Другата сестра се материализира при вратата.
— Леле, божке! — възкликна Леля Ог. — Изобщо не я усетих!
— Точно щяхме да си ходим — на висок глас съобщи Баба Вихронрав. — Ако нямате нищо против, госпожице.
Тя челно посрещна погледа.
Въздухът се сгъсти.
Баба Вихронрав каза през зъби:
— Когато кажа, тичай, Гита…
— Ясно — отвърна Леля.
Баба заопипва зад гърба си и докопа чайника, който Маграт доскоро бе използвала. Претегли го на ръка с бавно и отмерено движение.
— Готова ли си, Гита?
— Чакам, Есме.
— Тичай!
Баба метна чайника нависоко. Сестрите рязко завъртяха глави да проследят движението.
Леля Ог избута препъващата се Маграт през вратата. По-близкостоящата сестра се хвърли напред, но беше прекалено късно, понеже Баба тресна вратата пред хищно отворената й уста.
— Момичето остана вътре! — извика Леля, докато тичаха по алеята.
— Те я пазят — успокои я Баба. — Няма да я наранят!
— Не съм виждала човек с такива зъби досега! — потръпна Леля.
— Т’ва е, щото не са хора! Те са змии!
Добраха се до относителната сигурност на улицата и се прилепиха към стената.
— Змии? — изпъшка Леля. Маграт се ококори.
— Това е дело на Лили — заяви Баба. — Биваше я по тая част, спомням си.
— Наистина ли змии?
— Да — мрачно отвърна Баба. — Лили лесно се сприятеляваше.
— Гръм да ме удари! Аз не бих могла.
— И тя не можеше в началото. Така е, като прекаляваш с огледалата.
— Аз… аз… — заекна Маграт.
— Ти си си добре — увери я Леля и изгледа Есме Вихронрав. — Не биваше да оставяме момичето, каквото и да разправяш. И то в къща със змии, дето се разхождат наоколо и се мислят за хора.
— Още по-зле. Разхождат се и се мислят за змии — натърти Баба.
— Е, все тая. Ти никога не правиш така. Най-лошото, което си направила досега, е да ошашавиш хората до неузнаваемост.
— Това е, щото съм добрата — кисело отвърна Баба.
Маграт потръпна.
— И така, ще я измъкваме ли оттам? — попита Леля.
— Още не. Ще му дойде времето. Чуваш ли ме, като ти говоря, Маграт Чеснова?
— Да, Бабо — смънка Маграт.
— Трябва да отидем някъде да си поговорим — заяви Баба. — За истории.
— Какво за историите? — попита Маграт.
— Лили ги използва — обясни Баба. — Не го ли чувствате? Усеща се из цялата тая страна. Историите се концентрират тук, защото тук могат да се реализират. Тя ги храни. Вижте, тя не иска вашата Ела да се омъжи за онзи Дук само от политически интереси или тем подобни. Това е просто… обяснение. Не е причина. Иска да се оженят, защото така изисква историята.
— Тя какво печели от това? — попита Леля.
— По средата на всичко винаги е добрата фея или злата вещица… спомняте ли си? И Лилит се изживява като… като… — тя се замисли за точната дума. — Спомняте ли си, когато преди година в Ланкър дойде оня цирк?
— Помня — отвърна Леля. — С девойки в украсени с пайети чорапогащи и младежи, дето се заливаха от глава до пети с вар. Макар че така и не видях слон. Казаха, че ще има слонове, обаче нямаше. Имаше слонове по плакатите. Похарчих цели два пенса и нямаше ни един…
— Да, но това, което казвам, е — натърти Баба, докато продължаваха да търчат по улицата, — че там, в средата, имаше един човек, спомняте ли си? Оня с мустаците и голямата шапка?
— Тоя ли? Но той не правеше нищо особено — възрази Леля. — Само стоеше насред шатрата и от време на време удряше с камшик, докато номерата просто си вървяха по реда.
— Точно затова той беше най-важният там — подчерта Баба. — Това, което ставаше около него, го правеше важен.
— Лили с какво храни историите? — попита Маграт.
— С хора — отвърна Баба и се намръщи. — Истории! Е, ще я видим тая работа…
Зелен сумрак покриваше Генуа. Мъглите се кълбяха над блатото, фенери просветваха по улиците. В десетки дворове шетаха сенчести фигури и сваляха покривалата от колесниците за карнавала. В тъмнината проблясваха пайети и прозвънваха камбанки.
През цялата година гражданите на Генуа бяха любезни и тихи. Но за да се възстанови временно световното равновесие, от веки веков и във всеки календар има дата, отредена за потиснатите. Тя би могла да се нарича Парад на глупците или Краля на боба. Или дори Мъртвешката събота, в която и затъналите до гуша в борчове и грижи да си отпуснат душата и да се позабавляват.