Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Друга кръстница?
— Всеки си има по две — обясни Ела. — Добра и лоша. Знаеш го. Ти коя от двете си?
Умът на Маграт включи на бързи обороти.
— О, аз съм добрата. Определено.
— Странно — рече Ела. — Съвсем същото каза и другата.
Баба Вихронрав седеше по своя специален начин със свити крака и прибрани лакти, който й осигуряваше минимален контакт с външния свят.
— Ей богу, това си го бива — изломоти Леля Ог, обирайки чинията си с нещо, което Баба силно се надяваше да е хляб. — Трябва да опиташ хапка, Есме.
— Още малко, госпожо Ог? — попита госпожа Гогол.
— Няма да възразя, госпожо Гогол — Леля сръга Баба в ребрата. — Наистина си го бива, Есме. Също като яхния е.
Госпожа Гогол погледна косо към Баба.
— Струва ми се, че мадам Вихронрав няма задръжки по отношение на храната. Струва ми се, че мадам Вихронрав има задръжки по отношение на обслужването.
Над Леля Ог се издигна сянка. Сива ръка пое чинията й.
Баба Вихронрав леко се покашля.
— Нямам нищо против покойници — заяви тя. — Някои от най-добрите ми приятели са покойници. Но не ми се струва много редно да обикалят наоколо.
Леля Ог вдигна поглед към фигурата, сипваща трети черпак от мистериозната течност в чинията й.
— Ти какво мислиш, господин Зомби?
— Живот си живея, госпожо Ог — отвърна зомбито.
— Ето, виждаш ли, Есме? Няма нищо против. Със сигурност е по-добре, отколкото затворен по цял ден в задушен ковчег.
Баба впери поглед в зомбито. Беше — или формално погледнато, е бил — висок, добре сложен мъж. И все още беше, само че сега изглеждаше като някой, минал през стая, пълна с паяжини.
— Как се казваш, мъртвецо? — попита тя.
— Събота.
— Съботан, а? — ухили се Леля Ог.
— Не. Просто Събота, госпожо Ог. Просто Събота.
Баба Вихронрав се вгледа в очите му. Бяха по-живи от тези на повечето хора, които от формална гледна точка не бяха умрели.
Макар че у Баба липсваше всякакво желание да се задълбочи в този вид магия, тя беше добре запозната с някои от нещата, които трябва да се направят на един мъртвец, за да стане зомби.
Беше необходимо нещо повече от купчина рибни вътрешности и чуждестранни кореноплодни растения — човекът трябваше да иска да се върне. Да има някакъв ужасно силен блян или желание, или цел, които да му помогнат да преодолее гроба…
Очите на Събота горяха.
Тя взе решение. Протегна ръка.
— Много ми е приятно да се запознаем, господин Събота. С удоволствие ще опитам прекрасната ти яхния.
— Нарича се бъркоч — осведоми я Леля. — В него има и врански очи.
— Много ти благодаря. Известно ми е, че това е някакво растение — отвърна Баба. — Не съм съвсем невежа.
— Добре, но да не пропуснеш и змийските езичета — продължи Леля Ог. — Те са най-вкусни.
— Що за растение са тези змийски езичета?
— Абе най-добре яж и не питай.
Седяха на дървената, леко прогнила веранда откъм гърба на постройката, загледани в блатото. От всеки клон висяха фъндъци от мъх. Из зеленината бръмчаха невидими същества. V-образни вълнички непрекъснато прорязваха водата.
— Тук сигурно е много приятно нощем — отбеляза Леля.
Събота влезе в постройката и след малко се върна с импровизирана въдица. Сложи стръв и я хвърли през парапета. После като че изключи. Никой не е по-търпелив от едно зомби.
Госпожа Гогол се излегна в своя люлеещ се стол и запали лулата си.
— Това беше наистина един голям, велик град — каза тя.
— Какво се е случило? — попита Леля.
Грибо имаше големи неприятности с петела Легба.
Първо на първо, птицата отказваше да бъде тероризирана. Грибо можеше да тероризира почти всичко живо на Диска, дори и същества (само на думи), доста по-големи и по-силни от него. Въпреки това никой от отработените му методи — прозявката, втренченият поглед и преди всичко ленивата усмивка — някак си не даваше резултат. Легба, вирнал човка, просто го поглеждаше изотгоре и се преструваше, че рие земята, докато всъщност движението само подчертаваше забележителните петсантиметрови шипове на краката му.
При това положение оставаше само летящият скок. Действаше на почти всяко създание. Много малко животни запазваха спокойствие пред разярена вихрушка от нокти, профучаващи пред лицето им. В случая с тази птица Грибо подозираше, че резултатът като нищо може да е космат кебап.
Но на това трябваше да се сложи край. Иначе би станал за посмешище на цели поколения котки.