Вещици в чужбина

— Навремето това беше велик стар град. Щастливо място. Никой не се опитваше да го направи щастливо, то просто стана такова от само себе си — обясняваше госпожа Гогол. — Тогава старият Барон беше все още жив. Но го убиха.

— Кой? — попита Леля Ог.

— Всички знаят — Дукът31.

Вещиците размениха погледи. Дворцовите интриги явно бяха малко по-различни в чужбина.

— Накълвал го е до смърт ли? — възкликна Леля.

— Нечестиво дело? — предположи Баба.

— Дук е титла, не птица — търпеливо обясни госпожа Гогол. — Баронът беше отровен. Беше ужасна нощ. А на сутринта Дукът беше в двореца. После стана онова със завещанието.

— Чакай да се сетя — прекъсна я Баба. — Сигурно според завещанието всичко остава на този Дук. На бас, че мастилото не е било съвсем изсъхнало.

— Откъде разбра? — запита госпожа Гогол.

— Логично е — надменно рече Баба.

— Баронът имаше дъщеричка — продължи госпожа Гогол.

— Предполагам, че тя е все още жива — вметна Баба.

— Наистина знаеш доста неща, мадам — учуди се госпожа Гогол. — Какво те накара да решиш така?

— Ами… — запъна се Баба.

Замалко да каже: „Защото знам механизма на историята“, но Леля Ог я прекъсна:

— Ако този Барон е бил толкова велик, колкото казваш, сигурно е имал доста приятели в града, нали?

— Така е. Хората го харесваха.

— Е, ако аз бях Дук и правата ми зависеха само от едно мърляво завещание и една още незапушена мастилница, щях да търся всякаква възможност да направя нещата малко по-официални — обясни Леля. — За предпочитане е сватба с истинската наследница. После мога да натрия носовете на всички. На бас, че момичето не знае кой е всъщност той, а?

— Така е — потвърди госпожа Гогол. — Но Дукът също има приятели. Или по-скоро пазачи. Хора, с които не ти се иска да имаш работа. Отгледали са я от малка и не й дават голяма свобода.

Известно време вещиците постояха в мълчание.

Баба си помисли: „Не. Нещо не е наред. Това е като за учебник по история. Но не е историята.“

След което каза:

— Извинявай, госпожо Гогол, но къде се вписваш ти във всичкото това? Не се засягай, обаче ми се струва, че тук в блатото би трябвало да ти е все едно кой е на власт.

За пръв път, откакто я срещнаха, госпожа Гогол се посмути.

— Баронът беше… мой приятел — отвърна тя.

— А — с разбиране кимна Баба.

— Вижте, той не одобряваше особено идеята за зомби. Беше на мнение, че мъртвите заслужават почивката си. Но не настояваше. Докато този новият…

— Не си пада по авангардната магия ли? — подхвърли Леля.

— О, не смятам така — възрази Баба. — Налага му се. Не по твоята магия може би, но се обзалагам, че е доста обвързан с магията.

— Защо казваш това, мадам? — попита госпожа Гогол.

— Ами — Леля отново се намеси — виждам, че си силна натура и не би се примирила с това, ако не ти се налага. Предполагам, че има доста начини да се справиш с нещата. Предполагам, че ако някой не ти харесва, може неочаквано да му окапят краката или да открие тайнствени змии в ботушите си…