Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Поне повечето от тях…
Кочияшите и лакеите вечеряха под навеса близо до конюшните и се оплакваха, че трябва да работят в Мъртвешката събота.
Както повелява обичаят, всеки бе зает с ритуалното разопаковане на пакета с храна от вкъщи, придружено от неизменната завист към другите, които явно повече са случили на съпруги.
Главният лакей внимателно отдели коричката на хляба.
— Имам пилешки врат и туршия — обяви той. — Някой да има малко сирене?
Вторият кочияш надникна в кутията си.
— Пак е варен бекон — оплака се той. — Тя винаги ми слага варен бекон. А знае, че не го обичам. Дори не му изрязва сланините.
— И е с дебела бяла сланина? — попита първият кочияш.
— Да. Ужасно. И то на празник, бива ли така?
— Трампя я за маруля и домат.
— Добре. Какво имаш ти, Джими?
Помощник-лакеят срамежливо отвори идеалния си пакет. Вътре имаше четири сандвича само от срединката на хляба. Имаше и стръкче магданоз. Имаше дори салфетка.
— Пушена сьомга и топено сирене — отговори той.
— И пак парче от сватбената торта — забеляза първият кочияш. — Не я ли изядохте вече?
— Всяка вечер имаме такава.
Навесът се затресе от последвалия смях. Общовалиден факт е, че всяка невинна фраза, изречена от наскоро оженил се млад член на пролетариата, е непосредствен повод за грубовато веселие сред неговите по-възрастни и по-цинични колеги. Това се случва дори и при положение че потърпевшият има девет крака и живее на дъното на океан от течен амоняк на огромна студена планета. То е просто едно от ония неща.
— Всеки сам си го прави — песимистично рече вторият кочияш, когато смехът се поуталожи. — Почва се с целувки и торта и ти махат коричките от хляба, а в следващия момент си вече на остатъци и сухоежбина и ти слагат юздата.
— Според мене — започна първият кочияш — всичко си зависи от това дали ти…
На вратата се почука.
Помощник-лакеят като най-нисшестоящ стана да отвори.
— Една дърта вещица — съобщи той. — Какво искаш, дърта вещице?
— К’во ще кажеш за едно питие? — предложи Леля Ог. Тя размаха под носа му бутилка, над която тегнеше облак от алкохолни изпарения, и наду една хартиена пищялка.
— Какво? — шашардиса се лакеят.
— Грехота е да работите, момчета. Празник е! Юпиий!
— Какво става? — започна старшият лакей и в този момент навлезе в алкохолния облак. — Богове! Каква е тази дрога?
— Мирише на ром, господин Травис.
Старшият лакей се поколеба. Първата процесия вече отминаваше и от улиците долитаха смях и музика. В небето се пръскаха фойерверки. Не беше нощ, в която да не си сръбнеш поне една глътка алкохол.
— Каква мила стара дама — рече той.
Леля Ог отново размаха бутилката.
— Отворете си дъната! — извика тя. — Пий до гърло!
Така наречените класически вещици биват два основни вида — сложни и прости, или казано по друг начин, се делят на такива, които имат стая, пълна със символични предмети, и такива, които нямат. Маграт спадаше по-скоро към първия тип. Вземете например магическите ножове. Тя имаше пълна колекция магически ножове, целите в засукани руни и със съответните им цветни дръжки, както си му е редът.
Макар и под крилото на Баба Вихронрав, доста години бяха необходими, докато Маграт научи, че обикновеният кухненски нож върши по-добра работа от повечето богато украсени магически ножове. Той става за всичко, за което служи магическият, и плюс това може да се използва за рязане на хляб.
Във всяка традиционна кухня има по един стар нож. Дръжката му е изтъняла от употреба, острието му е извито като банан и е толкова неописуемо остър, че да тършуваш в чекмеджето посред нощ е като да бръкнеш в развъдник за пирани.
Маграт носеше своя в колана си. Понастоящем тя се намираше на тридесет стъпки над земята, държейки с една ръка метлата си, с другата — водосточна тръба, а краката й се мятаха във въздуха. Влизането с взлом не би трябвало да е трудно, като имаш метла. Но се оказа по-различно.
Накрая тя обви крака около тръбата и здраво сграбчи един животоспасяващ водоливник. С трепереща ръка провря ножа между крилата на прозореца и повдигна резето. След доста пуфтене успя да влезе вътре и се прилепи до стената, дишайки тежко. Пред очите й продължаваха да играят сините петна на фойерверките, озаряващи нощта навън.
Баба не беше спряла да я пита сигурна ли е, че иска да направи това. А тя с учудване установи, че е сигурна. Дори и ако жените-змии вече обикаляха из къщата. Да си вещица означава да ходиш там, където не ти се отива.