Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Алигатори под леглото си — предложи Баба.
— Да. Но той е под закрила — отвърна госпожа Гогол.
— Аха.
— Мощна магия.
— По-мощна от твоята ли? — попита Баба.
Последва дълга и напрегната пауза.
— Да.
— Аха.
— Засега — добави госпожа Гогол.
Отново настъпи пауза. На никоя вещица не й е приятно да си признае, че не е всесилна. Дори не й е приятно да чуе от друга вещица подобно признание.
— Чакаш да ти дойде времето, предполагам — любезно рече Баба.
— Укрепваш силите си — подсказа Леля.
— Закрилата е мощна — повтори госпожа Гогол.
Баба се облегна на стола. След малко заговори като човек, който си има нещо наум и иска да разбере какво знаят другите.
— Каква именно? По-точно?
Госпожа Гогол бръкна между възглавниците на своя люлеещ се стол и след известно ровене извади кожена кесийка и лула. Запали я и изпусна облаче синкав дим в утринния въздух.
— Оглеждаш ли се често в огледала напоследък, мадам Вихронрав? — попита тя.
Столът на Баба се катурна назад и тя насмалко не падна през верандата в мастилените води. Шапката й полетя към водните лилии.
Баба успя да види как шапката плавно се приводнява. Съвсем за кратко заплува, а после…
… беше изядена. Един много голям алигатор щракна челюстите си и изгледа Баба самодоволно.
Беше облекчение да има за какво да вика човек.
— Шапката ми! Това изяде шапката ми! Един от твоите алигатори изяде шапката ми. Това беше моята шапка! Накарай го да ми я върне!
Тя грабна някаква лиана от най-близкото дърво и я размаха над водата.
Леля Ог се уплаши.
— Недей така, Есме! Не прави така! — разтрепери се тя. Алигаторът се отдръпна.
— Мога да си удрям нахални гущери колкото си искам!
— Да, можеш, можеш — опита се да я успокои Леля, — но не… със… змии…
Баба вдигна лианата пред очите си за проверка. Средно голямата Трицветна водна смъртница впери уплашен поглед в нея, за миг се зачуди дали да не я ухапе по носа, после размисли и много здраво затвори устата си с надеждата, че отсреща са схванали намека. Баба отвори длан. Змията тупна на дъските и бързо се плъзна встрани.
В своя стол госпожа Гогол не бе помръднала. Сега се полуобърна. Събота търпеливо наблюдаваше плувката на въдицата си.
— Събота, иди донеси шапката на дамата — каза тя.
— Да, м’дам.
Дори Баба се поколеба.
— Не бива да го караш да прави това! — реши накрая тя.
— Но той е умрял — обоснова се госпожа Гогол.
— Да, обаче е достатъчно кофти да си умрял и без да те разпарчетосват — възрази Баба. — Не отивай там вътре, господин Събота!
— Но това беше твоята шапка, мадам — подсети я госпожа Гогол.
— Да, обаче… си беше… шапка всичко на всичко… Не бих пратила никого да влиза в никакви алигатори за каквато ще да е шапка.
Леля Ог изглеждаше ужасена.
Никой не знаеше по-добре от Баба Вихронрав, че шапките са важни. Те не бяха просто част от тоалета. Те правеха човека. Те определяха кой си. Къде се е чуло и видяло магьосник без островърха шапка — поне магьосник, за когото си струва да се говори. И със сигурност не се е чуло за вещица без такава шапка. Дори Маграт си имаше, макар че тя почти не я носеше, защото беше мокра кокошка. Но това нямаше чак толкова голямо значение. Най-важното не бе дали си носиш шапката, а дали имаш такава. Всеки бранш, всеки занаят си имаше шапка. По същата причина и кралете имаха шапки. Ако свалиш короната на краля, ще остане просто някакъв с двойна брадичка и афинитет към ръкомахането. Шапките имат власт. Шапките са важни. Но това важи и за хората.
Госпожа Гогол дръпна още веднъж от лулата си.
— Събота, иди донеси най-хубавата ми шапка за празници — нареди тя.
— Да, госпожо Гогол.
За известно време Събота се загуби в колибата и след малко излезе с голяма кръгла кутия, грижливо привързана с канап.
— Не мога да я приема — възрази Баба. — Не мога да взема най-хубавата ти шапка.
— Напротив, можеш — отвърна госпожа Гогол. — Имам още една. О, да. Със сигурност имам още една.
Баба внимателно постави кутията на пода.
— Струва ми се, госпожо Гогол, че не си точно това, за което се представяш.
— О, напротив, съм, госпожо Вихронрав. Никога не съм била нещо различно, също като теб.
— Ти ли ни доведе тук?
— Не. Вие се доведохте. По своя собствена воля. За да помогнете на някого, нали? Вие решихте така, нали? Никой не ви е принуждавал, нали? Освен вие самите.