Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Едва забележима усмивка заигра по устните на Лея.
— Нима най-накрая е настъпил моментът да разбера къде е бил твоят таен център за обучение?
— Не исках друг да знае за него — каза Люк, тласкан от неразбираем импулс да се опита да оправдае решението си пред нея. — Беше съвършено скрит, а дори след смъртта му се страхувах, че имперските сили могат да направят нещо — той млъкна, но бързо се съвзе. — Както и да е, сега това няма значение. Домът на Йода беше на Дагоба. Буквално в съседство с обладаната от тъмната страна на Силата пещера, където намерих предавателя.
За миг очите й се разшириха от изненада.
— Дагоба — прошепна тя, кимна леко, като че най-сетне бе решила някаква тормозеща я от дълго време загадка. — Винаги съм се чудила как избягалият от Бпфаш обърнат в тъмната страна на Силата джедай е бил победен накрая. Сигурно тъкмо Йода го е… — намръщи се тя.
— Спрял — довърши вместо нея Люк и по гърба му полазиха тръпки. Собствените му схватки с Дарт Вейдър бяха достатъчно болезнени, а истинска война между двама майстори джедай сигурно би била ужасяваща. — И сигурно го е спрял, без да си губи времето.
— Предавателят вече е бил превключен на ниска мощност — напомни Лея. — Той може би се е приготвял да повика кораба си.
Люк кимна:
— Всичко това обяснява защо пещерата е така пропита с тъмната страна на Силата. Но не обяснява защо Йода е избрал да живее там — той замълча, като я наблюдаваше внимателно.
След малко тя се досети:
— Пещерата го е прикривала — прошепна тя. — Също както взаимно се неутрализират положителният и отрицателният електрически заряд — за страничния наблюдател сякаш няма никакъв заряд.
— Мисля, че в това е обяснението — отново кимна Люк. — И ако наистина това е бил начинът, по който Учителя Йода е останал скрит, защо някой друг джедай не е приложил същия номер?
— Би могъл — съгласи се неохотно Лея. — Но не мисля, че слуховете за Кбаот са достатъчно сериозни, че да тръгнеш да го преследваш.
Люк се намръщи изненадано:
— Какви слухове? Сега Лея се изненада:
— Говори се, че някакъв майстор джедай на име Хоръс Кбаот се е появил отново от скривалището си, където е прекарал последните десетилетия — погледна го внимателно тя. — Не си ли чувал?
Той поклати глава: — Не.
— Но тогава как…
— Някой се свърза с мен, Лея. По време на битката този следобед. Проникна в съзнанието ми, както би го направил джедай.
Двамата се гледаха известно време мълчаливо, накрая Лея проговори:
— Не вярвам. Просто не мога да повярвам. Къде би могъл да се крие толкова дълго джедай със Силата и миналото на Кбаот? И защо?
— Не знам защо — призна Люк. — А относно това къде — кимна към екрана. — Ето това търсех. Място, където би могъл да е умрял обърнат в тъмната страна на Силата джедай — и погледна отново към Лея. — Слуховете обясняват ли къде би могъл да се намира Кбаот?
— Това може да се окаже капан на имперските сили — предупреди го Лея с внезапно станал рязък глас. — Човекът, който се е свързал с теб, може да е някой прегърнал тъмната страна на Силата джедай, като Дарт Вейдър, а историята за Кбаот да е измислена за примамка. Не забравяй, че Йода не ги броеше. Вейдър и императорът все още бяха живи, когато той каза, че ти си последният джедай.
— Възможно е — призна той. — Може и да е фалшив слух. Но ако не е…
Изречението увисна недовършено във въздуха. Лея се измъчваше от колебания, изписани на лицето й и преплетени здраво с тревогите й за безопасността му. Но докато го наблюдаваше, си възвърна контрола върху чувствата.
Беше успяла да напредне доста в тази страна от обучението си.
— Той е на Джомарк — накрая тихо каза тя. — Поне според слуховете, които ни предаде Уедж.
Люк се обърна към екрана и извика в компютъра данните за Джомарк. Не бяха кой знае колко много.
— Не е гъсто населена планета — обади се той, загледан в статистическите данни и рядко осветените части на картата. — Под три милиона. Или поне е било така, когато са вкарани тези данни — добави той и потърси датата на публикацията. — Изглежда, през последните петнайсет години никой не е обръщал внимание на Джомарк — обърна се към Лея. — Точно такова място ще избере един джедай, за да се скрие от Империята.
— Веднага ли тръгваш?
Погледна я и преглътна бързия и очевиден отговор.
— Не, ще почакам да се приготвите с Чуй и да тръгнем с един прикриващ кораб. Поне дотолкова ще мога да те предпазя.
— Благодаря — тя си пое дълбоко въздух и се изправи. — Надявам се, че знаеш какво правиш.
— И аз — честно отговори той. — Но просто трябва да опитам. Поне това знам със сигурност.