Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Дълъг и мъчителен е пътят на Принцип, Чабринович и Грабеж към смъртта. След осъждането им ги ескортират във военния затвор в Терезин. Съвсем недостатъчна храна, десеткилограмови окови, които трябва да носят денем и нощем, такъв студ в килиите, че до сутринта водата в каните замръзва, мръсотия и психическа депресия, условия, които практически се равняват на смъртна присъда. През 1917 г. Дюкич се побърква от глад, Чабринович умира една година преди това от изтощение. Най-дълго издържа Принцип, но още през 1916 г. се разболява от костна туберкулоза.
Според протоколите в затвора Принцип умира на 28 април 1918 г. в осемнадесет часа и тридесет минути. Още същата нощ го погребват тайно в местното гробище. Но чехът Франтишек Льобл — един от четиримата войници, участвували в погребението — прави схема на гробището, отбелязва мястото на Принциповия гроб и изпраща схемата у дома му. След освобождението отива в Терезин и забива на гроба чехословашко знаме.
През 1920 г. останките на Принцип са изровени и пренесени в Сараево, където заедно с останките на неговите другари са погребани в обща могила. Но в Сараево има още един обикновен паметник, напомнящ събитията през юни 1914 г. Недалече от днешния музей „Млада Босна“ на бетонния тротоар са моделирани следи от обувките на Принцип, където е стоял, стреляйки срещу престолонаследника.
Положението на човека в сянка, Драгутин Димитриевич-Апис, остава непоклатимо. На процеса срещу атентаторите за него изобщо не става дума. В австроунгарския ултиматум до сръбското правителство през юли 1914 г. за водач и организатор на атентата майор бе посочен Танкосич. И тъй, Апис приписа в своя полза още една успешна акция. Но зад гърба му съзряваха събития, които водеха към залеза на неговата кариера.
Като началник на Разузнавателния отдел на Генералния щаб той знаеше твърде много, разполагаше с компрометиращи документи и му бяха известни причините за политическите събития. Това не беше приятно особено на Александър Карагеоргиевич. С известни опасения той следеше засилващите се позиции на шефа на разузнавателната централа, страхуваше се от него.
Според думите на достоверния свидетел Слободан Йованович, Александър бил преследван непрекъснато от мисълта, че Апис го дебне, за да го убие. Някой му подшушнал, че началникът на разузнаването е наредил да убият ерцхерцог Фердинанд, за да предизвика световен конфликт, и че подготвял атентат и срещу немския император. Александър преценил, че е опасно Апис да бъде оставен на свобода, и търсел повод да се избави колкото се може по-скоро от него.
Обвинение се намерило сравнително бързо, но и до днес то си остава необосновано. Александър твърдял, че Апис води тайни преговори с немците за сключване на сепаративен мир. Но това не е всичко. През последните седмици на 1915 г. полицията арестувала Апис и някои други ръководни личности на организацията „Обединение или смърт“, като ги обвинявала в заговор за въстание в армията и за убийство на Александър и министър-председателя Пашич. При обиска в бюрото на полковник Драгутин Димитриевич тайните агенти открили устава на организацията „Черната ръка“, а в някои от арестуваните — и списъци на членовете. Разпитът на полковник Апис и неговите другари продължил три месеца и половина.
Междувременно положението на фронтовете на Първата световна война се променя и новият Хабсбург, император Карл, се опитва зад гърба на немците да преговаря с французите за сепаративен мир. Едно от условията е да бъдат строго наказани всички, които имат пръст в сараевския атентат, и безусловно да се разтурят всички антиавстрийски тайни дружества.
По всяка вероятност сръбското правителство е научило за съдържанието на задкулисните преговори, напълно възможно е да се е опитвало да получи похвала, като предварително ликвидира организацията „Черната ръка“, за да покаже на император Карл, че няма нищо общо със сараевския атентат и веднъж за винаги да се отърве от опасния полковник Апис.