Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Ирина Ясина казва, че след като се върнал от тази среща, Ходорковски дълго възхвалявал президента. Сътрудниците на ЮКОС пък твърдят обратното — че Ходорковски бил обезпокоен от тази среща — президентът бил подозрително добро желателен.
Според Ходорковски президентът уж всичко разбирал: и за борбата с корупцията, и за обединението на ЮКОС със „Сибнефт“, и за образованието, и за свободата да се финансира опозицията и колко е важно да има опозиция. Според Ходорковски президентът разбирал, че за първи път в Русия богат и могъщ гражданин (Ходорковски) не иска да завземе властта, а да освободи себе си и другите от излишния натиск на властта. Говорел, но самият той сякаш не вярвал на собствените си впечатления.
„Работата е там — казва Ирина Ясина, — че в школата на КГБ Путин е обучаван как да вербува. Людмила Алексеева (известна правозащитничка, шеф на Хелзинкската група — В.П.) след среща с Путин също казваше, че той прекрасно разбира проблемите за правата на човека. А Путин е просто вербовчик. Той говори на хората онова, което те искат да чуят от него.
На срещата с президента през април Ходорковски е искал да чуе, че може да стане свободен, и го е чул. Но понеже само на пленник може да се позволи да стане свободен, излиза, че през април 2003 година, когато Ходорковски е на върха на могъществото си, е бил пленник и преди това цял живот също е бил пленник. В статията си «Собственост и свобода» Ходорковски пише:
«… осъзнах, че собствеността, особено едрата собственост, сама по себе си не прави човека свободен. Като съсобственик на ЮКОС ми се налагаше да полагам огромни усилия, за да защитя тази собственост. И ми се налагаше да се ограничавам във всичко, което би могло да навреди на тази собственост.
Не си позволявах да говоря много неща, защото откритият текст би могъл да нанесе щети именно на тази собственост. Налагаше ми се да си затварям очите за много неща, с много други да се примирявам — в името на собствеността, на нейното съхранение и нарастване. Не само аз управлявах собствеността, тя управляваше мен».
Излиза, че през 1998 година той е забелязал, че е пленник, че държавата може да се разпорежда със съдбата му както поиска: да му даде богатство или да му го отнеме, да му даде думата или да го лиши от нея. Но той не мисли, че всяка държава по принцип потъпква всяка свобода. Той мисли, че всичко зависи от конкретните личности, които през 2003 година в Русия наричат себе си държава. По-нататък в статията «Собственост и свобода» четем:
«… делото ЮКОС — не представлява конфликт на държавата с бизнеса, а политически и финансово мотивирано нападение на един бизнес (чиито представители са чиновниците) срещу друг. Държавата в случая е заложник на интересите на конкретни физически лица, макар и те да са натоварени с пълномощия на държавни служители.»
Към 2003 година Ходорковски вероятно е имал вече практически план за освобождение: независим бизнес, опозиция в парламента, ново свободно поколение. Този план наистина може да се разглежда като опит за смяна на обществения строй, като метеж, вследствие на който многобройните пленници се опитват да получат свобода. Изглежда, че президентът именно така е разбрал това и арестът на Ходорковски през октомври не е бил промяна на статута му, а констатация — знай си мястото, ти си пленник и винаги ще бъдеш пленник. Когато през октомври арестуваха Ходорковски, цялата страна, всички хора, ние с вас, които и досега мислим, че Ходорковски е в затвора, а ние сме на свобода, всъщност проумяхме онова, което той проумя през 1998 година — че е бил пленник и преди.
Спомняте ли си анекдота за палача, който толкова изкусно резнал шията на осъдения, че главата останала на мястото си? И осъденият попитал: «Е, и какво?» «Ами завърти си главата», отговорил му палачът. Завъртете си главите и вие. Опитайте се да обедините всички, които са за свободата. Опитайте се да излезете изпод контрола на държавата. Опитайте се да отнемете от чиновниците корупционния им хляб. Опитай те се да възпитате децата свободни, поне своите. Опитайте се да имате за всичко това достатъчно пари и кураж. И веднага ще се разбере кой е пленник у нас.
Няколко пъти и в различни интервюта Леонид Невзлин казва, че от самото начало обединението на ЮКОС със «Сибнефт» било капан за Ходорковски. В полза на тази версия говори фактът, че Абрамович предлага на Ходорковски да обединят «Сибнефт» и ЮКОС две седмици след злощастната презентация за корупцията в Кремъл. Може да се предположи, че президентът лично се е обидил на Ходорковски заради презентацията му за корупцията. Две седмици са били необходими на Абрамович, за да обясни на президента или на някого в администрацията му как елегантно може да се отнеме на Ходорковски цялата му петролна империя. Приблизително по същия начин, използван и от Кенет Дарт: да се обединят «Сибнефт» и ЮКОС, да се получи блокиращият пакет акции в обединената компания, а после върху акциите на ЮКОС да се наложи запор, да се свика събрание на акционерите, на което акциите на ЮКОС нямат право на глас, да се избере нов Съвет на директорите и по такъв начин да се добие контрол върху компанията.